Сплав от диаманти и алуминий ще патентова предприемач от Пловдив

За себе си доцент д-р инж. Иван Панов от Техническия университет – филиал Пловдив казва, че е потомствено в леярската професия – баща му е майстор на дървени леярски модели. А учен е станал от ... любопитство. "Винаги съм искал да се занимавам с научна дейност, затова още като студент не съм допускал дори и една тройка в студентската си книжка. След пет години практика като цехов технолог в стоманолеярния завод в Раковски, воден от научното си любопитство, започнах работа в ТУ-София, филиал Пловдив“.

Наскоро неговото инженерно любопитство го накарало да смеси нанодиаманти с надевтектични алуминий-силициеви сплави. Това са сплавите, от които се произвеждат основната част от съвременните бутала за двигателите с вътрешно горене. Получената сплав има впечатляващи качества. Благодарение на модифициращото действие на нанодиамантите – тя е здрава, корозоустойчива и с отлична износоустойчивост. Нещо повече – сплавите запазват тези си свойства, дори след няколко претопявания, което е световна научна и практическа новост. Този свой леярски опит доцент д-р Иван Панов ще патентова.

"В науката се стъпва върху натрупаното предходно знание. Така че аз продължавам поредица от български патенти, започнали в Института по космически технологии към БАН. Там беше създадена взривна технология за производство на нанодиаманти с размери от 4 до 100 нанометра, както и технология за плакирането им с различни метали. В ИМТМ-БАН бяха създадени технологии за въвеждането на плакирани наночастици в подевтектични и евтектични алуминий-силициеви сплави. Моят научен принос е, че постигнах ефективно и икономически изгодно смесване на плакираните нанодиаманти в надевтектичните бутални алуминий-силициеви сплави. Защото цената на един грам нанодиаманти е няколко долара, но свойствата на крайния продукт са наистина брилянтни“ - коментира доц. д-р Иван Панов.

Доцент Панов предвижда развитие на леярството към създаване на 3D принтери за отливане на сложни метални детайли. Неговите проучвания показват, че в Британия вече ползват такива 3D принтери работещи с метални стопилки за отливане на детайли, дори за техните реактивни самолети. "Днес все още това е много скъпа технология и се прилага там, където по друг начин не може да се направи или пък при изработването на много скъпи изделия. Леярството като технологичен процес за получаване на метални заготовки е толкова по-ефективно, колкото по-сложен е детайла, който искате да произведете.“ - категоричен е той.

"Леярството е за мъже"

В този свой постулат ученият не влага сексизъм. Той не иска да си представи какво ще стане с женското лице, когато няколко пъти се наложи да надникне в леярската пещ. Там температурата е между 800 и 1800 градуса по Целзий. И въпреки шлемовете и предпазните средства топлинното и светлинно излъчване дават отражение. Това не пречи да се търсят инженери със специалност металолеене, които доцент Иван Панов обучава.

"В средното училище никой не говори за нашата специалност. Затова в Техническия университет – филиал Пловдив най-често постъпват млади хора, които имат леяри или машиностроители в рода си.“ - казва доцент Панов. Той споделя, че доста трудно запълват групата за редовно обучение по специалността. Това са редовни 15-20 студенти годишно. В същото време задочно се записват 60-70 студенти. Това са хора, които вече са били в производството и знаят от какво има нужда промишлеността. "Тази тенденция трябва да се обърне. Кандидат-студентите трябва да имат достъпна информация за голямото търсене на пазара на труда на такива специалисти. Защото да учиш 4 години нещо, което не ти върши работа си е нерентабилно.“ - категоричен е доц. д-р инж. Иван Панов.

Доцент д-р Иван Панов е не само учен, но и предприемач. Заедно с още двама партньори създава фирма за производство на заготовки за монети и медали от мед, сребро, злато, сплави от благородни метали и платинени изделия. Като специалист той счита, че работата с платина е най-трудна, защото дори само нейното разтапяне става при 1768 градуса по Целзий.

"В компанията ни има разделение на труда между собствениците. Аз съм се концентрирал върху техническата и технологичната част на онова, което произвеждаме. Колегите ми се специализират върху управлението и развитието на фирмата, а другият – върху маркетинга. Това не значи, че не си помагаме взаимно. Все пак управителят на фирмата беше мой дипломант и е висококвалифициран инженер. В този смисъл ние сме една сплав от трима предприемачи. Научният ми опит дава отражение върху бизнес-поведението ми. Обмислям много внимателно решенията си. Аз имам нужда от техния младежки хъс, ентусиазъм и предприемчивост, те – от моето по-консервативно мислене.

Не губя връзка с практиката и прилагам максимално знанията си като иновации в производството. Убеден съм, че съм успешен учен и предприемач именно защото ги съчетавам“ - заключи ученият от Техническия университет – филиал Пловдив.