ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
Спомени отпреди 70 години за сергията на Понеделник пазара
Автор: Екип Plovdiv24.bg 16:57 / 07.12.2024Коментари (0)11162
©
Един обикновен ден в края на лятото и началото на есента. Денят е понеделник. Още по тъмно селяните търговци започват да идват за да предложат стоката си за продан. Идват рано, по тъмно за да хванат по хубаво място, където минават най-много хора и да може търговията ще върви добре. Чува се тропот от колелета на каруците, движещи се по паважа, чаткането на подковите на коне и магарета.

Прииждат и купувачи, все повече и повече, за да могат да изберат най- хубавата стока. Стоката е в изобилие, всичко има. Прясна и току що набрана от градините. Евтина и качествена.

Постепенно улиците се запълват от хора. Идват и още и още, въздухът се изпълва с цяла симфония от звуци - човешка глъч, кудкудякане на кокошки, свирня на гъдулка и някой пее, цвилене на кон или магаре. Циганки предлагат синджири, викайки "айдеее на синджири теееее", други циганки копанарки предлагат дървени копанк и лъжици. Минава човекът с глиненото гърне на гърба, който продава топли изпечени яйца. Той е безмълвен.

Усеща се мирис на дим, а малко по- късно и ароматът на изпечени кебапчета. Всичко е невероятно цветно, шарено и звучно. Някаква симфония от звуци, аромати и цветове,които те замайват, опияняват.

Следобед пазарът постепенно оредява. Купувачите се разотиват, а също и търговците. Малко преди здрач работниците започват да прибират сивите сгъваеми маси-сергии. След тях вече по тъмно идват чистачите с макарите, на които са навити маркучите.

Макарите с маркучите се предвижват по улицата с две големите колелета отстрани. Започва се измиването улиците. От пазара няма и следа. Става пусто, тихо и малко тъжно.

На следващия ден все едно, че никога не е имало пазар, нищо не напомня за него.

За пазара напомняше една единствена сергия, която дълги години стоя близо до входа на градинката, в подножието на храма "Св. Петка".

На следващия ден единствено самотната сергия напомняше за пазара. Отваряше рано сутрин и затваряше късно вечер по тъмно. Когато мръкнеше продавачът запалваше една газена лампа-панцер. Дори и при най-мразовитите зимни дни сергията работеше. Работеше, след като близката будка беше вече затворила. Каквото имаше в будката, това го имаше и на тази сергия.

Имаше привлекателни стоки за момчета и момичета. За момичетата имаше едни черешки за коса. В най-различни цветове. Имаше и едни топки на ластик.Топки,  направени отвън от парцал, а вътре пълни с дреп. Закачаш ластика на пръста си и топкаш. Имаше едни кръгли кутийки с едно оловено топче, което трябваше да попадне в една от вдлъбнатините.

Забавни бяха и калейдоскопите, едни цилиндрични кутийки, които ги слагаш на окото и ги завърташ. Появяваха се най-различни цветни фигури. Беше забавно да гледаш през дупката появата на тези цветни фигурки. Бях заинтригуван как става това. Един ден разглобих една такава играчка, за да видя какво има вътре. Нямаше нищо особено, освен шест продълговати огледалца, закрепени по стените на цилиндърчето и някакви цветни стъкълца. Мислих,че ще има нещо много по интересно. Тази играчка не беше евтина за едно дете.

Много ме привличаха верижките за ръчен часовник. Нямах часовник, но ми се искаше да имам такава верижка. Те бяха два вида. Едните бяха от нещо като навита тел и се разтягаха за да станат на различните по размер китки. Струваха два лева. Другият вид верижки бяха от отделни плочки, закачени една за друга. Разтягаха се, за да може да я пъхнеш на китката. Бяха лъскави никелирани с цвят на сребро или злато. А можеше да извадиш една или две плочки, ако китката е по тънка. Тези бяха още по- скъпи.

За мен най-голям интерес бяха пистолетите тапишници, както за всяко момче на тази възраст. Тези пистолети не стреляха, а само гърмяха, пукаха, както тогава казвахме момчетата. Да имаш пистолет, който пука, беше гордост за всяко момче. Пистолетът представляваше една желязна тръбичка, закрепена към дървена дръжка. Пистолетът се зареждаше с тапи, на които имаше нещо като барут. В желязната тръбичка имаше пружина с ударник, който удряше барута в тапата и така се получаваше гръм. Тапите се продаваха отделно на бройка. И те не бяха евтини. Тапите бяха залепени на едно картонче, на което имаше 6 тапи.

"Из спомените на арх. Олег Каразапрянов"







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Новини от Пловдив:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Декември 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: