Спомени за Пловдивския панаир: Кое колко струваше на него и какво продаваха западните фирми?
Кое колко струваше на Пловдивския панаир. Какво продаваха западните фирми и какво купуваше България от тях. Teзи неща разказва арх. Олег Каразапрянов в своите спомени:
За Панаира - емблемата на Пловдив и на България много се изписа и много се изговори. И сигурно това ще продължава и за в бъдеще.
Но искам да спомена някои неща,които остават скрити,подминават се от незнание или може би се считат за незначителни. Но те все пак са история.
Спомням си за някои западни фирми,които все още са емблематични със своето производство. Например американската фирма за шевни машини "Сингер",която има столетна история. Все още има много семейства,които имат у дома си такава машина.
Фирмата Сингер редовно присъстваше на Пловдивския панаир.Не знам защо, но тя се представляваше от тогавашната Югославия. Имаше отделен щанд но не винаги в палатата на САЩ, където тогава имаше много интересни експонати.
Палатата на САЩ съм я запомнил с машината в която от единия край сипваха картофи от чувал,а от другия край след минути излизаше готов чипс,който го раздаваха на посетителите. Наоколо приятно ухаеше на чипс. До тогава в България нямаше такава храна. Пред палатата имаше огромен цветен плакат с образа на тогавашния президент Линдън Джонсън.
Предлагаха се най различни машини Сингер – за шиене на копчета, за подгъване и пр. Машини, каквито тогава в България, нямаше. Те не бяха машини за домашно ползване, бяха производствени машини. Цената на една машина беше няколко хиляди долара,колкото един лек автомобил. Купуваха ги за софийското шивашко предприятие "Витоша", което работеше предимно за износ.
Чуждестранните западни фирми наемаха определена площ за която плащаха на квадратен метър в долари. Цената беше от 20- до 80 долара на квадратен метър. Отделно се плащаше ако искаш маса със столове,хладилник.Плащаше се ако искаш чешма.За телефон се плащаше около 100 долара, без да влизат тук проведените разговори. Ако искаш чистачка,която да почиства, пак се плащаше отделно. Фирмата плащаше за нея 300-400 долара,а чистачката получаваше 70-80лв. За преводачките фирмите плащаха на час по 4-5долара,а преводачките получаваха по 120-130 лева и малко повече, което тогава не бяха малко пари.
Някои фирми проявяваха съобразителност и пристигаха с оборудвани каравани, за които заплащаха само за терена, за водата и за тока.
На панаира в продължение на много години идваше западногерманската фирма "LIHOF",която предлагаше машини за полагане на асфалт по улици и пътища. До тогава в България нямаше такива машини,които да полагат идеално гладък асфалт.
При машините "LIHOF" целият процес на полагане на асфалт беше напълно автоматизиран.Операторът им задаваше програма за дебелината и широчината на слоя,той трябваше само да я управлява,както шофьор управлява автомобил.Зад машината излизаше идеално гладка асфалтова настилка.Машината струваше около 25000 долара.
Такава машина беше закупена за Градския Съвет в Ловеч,от един ловчанлия,частно лице, явно е имал тези пари. По късно и Пловдив се сдоби с машината.
Фирмата ELU –EUGENLUTZ предлагаше ръчни дървообработващи професионални машини.Нещо невиждано тогава.Хората гледаха,цъкаха и искаха да си купят. Но една такава машина струваше 3000-4000 долара. Варненската корабостроителница успя да се снабди с такива машини. Посредник беше външнотърговското софийско дружество "Мургаш".
Швейцарската фирма "NIROATOMIZER" предлагаше всякаква медицинска техника. Най-интересна беше електронната техника прилагана в медицината.Преди 50 години те вече произвеждаха електронна медицинска техника!На панаира бяха представили само една машина,която имаше размери около1,5/1,5/1,5.Имаше екран, който работеше със светодиоди,имаше пулт за управление с много копчета.
С машината можеше да се правят различни анализи на човешката кръв.Става въпрос за традиционните анализи, каквито днес могат да ти направят във всяка медицинска лаборатория.
За моя изненада машината можеше да прави и много други изследвания и анализи. Бях безкрайно учуден, че такава машина бе закупена от Министерство на вътрешните работи в София. Дали щеше да я предостави на някоя болница или да я ползва за свои цели, не можах да разбера.
Още преди откриването изкарвахме по някой лев като общи работници и пиехме вносни напитки.
За преводачи на щандовете чужденците предпочитаха млади момичета с мини поли и красива външност и болшинството от тях се омъжиха и заминаха за чужбина с техните работодатели.
По цял ден обикаляхме от палата в палата да събираме рекламни материали. Коктейлите се посещаваха от отговорни другари, които пълнеха чантите си с напитки и мезета за в къщи.
Първоначално на изхода на американската палата ченгета от МВР изземваха получените рекламни материали. През Възродителния процес на входа не се допускаха съмнителни турско говорещи. Също така Панаирът беше табу за военнослужещите.