Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Спомени за култови пловдивски книжарници и книжари | ||||||
| ||||||
Тук се пазят книги, учебници, учебни помагала, които "китадтуджарът "– както сам се е наричал, е пренасял на стотици километри – за да достигнат до жадните за знания българи. Свършва ли историята през 1911-а, когато си отива Данов? Кой обаче си спомня за неговите наследници - едновремешните книжари и за книжарниците, в които влизахме с трепет... И с надеждата, че ще намерим книгата, която търсим. Но да се върнем в началото – когато Пловдив беше столица. По време на Източна Румелия тук се издават десетки вестници, списания, стотици книги – някои останали в историята на българската литература. Много издателства и издатели са забравени, за съжаление, но именно те превръщат ориенталският Пловдив в град с европейски дух. Летопсецът Никола Алваджиев си спомня за книжарниците отпреди Балканската война – на Краварев, Хрелков, Борис Дишлиев, Димитър Златанов – "Сполука"... Една от най-продължително съществуващите книжарници беше на Джумаята, работеше допреди няколко години - "Отец Паисий". Ето какво разказва за нейната история Симеон Василев – внук на собственика на книжарницата, също Симеон Василев: "Книжарницата и книгоиздаването на дядо ми са в тази сграда от 1918 година. Преди това е имал по-малка книжарница – до църквата “Света Богородица", а още по-преди е започнал търговската си дейност с една будка за вестници и тютюн срещу Пловдивския театър. По-късно основава книгоиздателство “Отец Паисий". Издал е 145 книги и речници. Пазя много от тях. Дядо ми е бил голям библиофил и от любов към книгите е започнал книгоиздаването. Имал първата голяма частна библиотека в Пловдив. Издавал е и речници: Художествен речник на Николай Райнов, Речник на чуждите думи в българския език, Българо-френски речник и обратното – всичко в джобни формати. Около 200 каталози е издал, през 1918 година основава и печатницата. Там се печатат и периодични издания, като "Литературни вести". Пазя поредиците от 1934–1935 година. Продавали са и прожекционни апарати, канцеларски материали, музикални инструменти. Книжарницата е имала и филиал – около кино “Капитол". Дядо ми е разпространявал книги и книжарски материали в цяла Южна България. А рекламите му са правени от Николай Райнов." След промените в книжарницата се настани Валери Начев. Журналист, литератор и най-вече "книжар". Единственият, който гордо се наричаше така. Искаше да възроди старата слава на книжарницата, подреждаше грижливо книгите, организираше литературни утра, но времето на тази професия май беше минало. Отиде си през 2010-а година. Сега книжарницата е Туристически център. До "Отец Паисий" беше Антикварната книжарница. Ето какво си спомнят София Танев – книжарка там от 70-те години, и редовният клиент Димитър Симитчиев: София Танева: "За съжаление по мое време се работеше с повечко нови книги и по-малко антикварни. Естествено минавали са и някои ценни издания, като например първото издание на “Старопланински легенди", “ Записки по българските въстания" и естествено много търговски издания и приключенски романи. Като първи спомен, който мога да свържа с тази книжна дейност е Наско Гарвана - отсреща под тополата, който продаваше книги подвързани от него. Той стана впоследствие собственик на издателство “МАГ 77" и издаде всички свои любими книги, защото по онова време те не се издаваха. Естествено това е много субективно дали за някого тези книги имат стойност или не, но всеки в крайна сметка всеки си преценява кое е стойностно и кое не. За онзи период тези книги бяха редки и ценителите ги събираха. Много се търсеше “Отнесени от вихъра“, примерно. Имаше и един кръг от ценители, които търсеха първи издания. Това бяха университетски преподаватели, хора които обичаха старите книги. Много хора търсеха например Данчовата енциклопедия, защото според тях това беше най-ценната енциклопедия издавана в България". Димитър Симитчиев: "Що се отнася до антикварната книжарница, ние като по-малки - кой каквато книга можеше да издърпа от библиотеката вкъщи – отиваше там – за парички.Най-вече се търсеше Карл Май, Винету и Поразяващата ръка, Едгар Уолъс... От тях се изкупуваше абсолютно всичко. И това беше място за допълнителни доходи на ученици, които съвсем нямаха такива средства, които мечтаеха дори за тулумбички, за боза, за локумчета. Лично аз съм взимал пари от там, но книги не съм купувал. Имаше и списък на това, какво се очаква и на другата сутрин чакаха да си го купят. София Танева и до днес се занимава с антикварна литература – има книжарничка в "Капана". След 1944 година се появяват първите книжарници на БКП – първо срещу кино Балкан, след това под Мисовата къща, където по-късно ще отвори врати Руската книжаница. Частното книгоиздаване и търговията с книги са национализирани през 1948 година. Книгоиздаването става партийна политика, антикварната книжарница се наблюдава – да не попадне вражеска литература, но любовта към книгата си остава. В онези времена, когато нямаше телевизия или имаше само една-две програми, когато нямаше интернет, нямаше дискотеки и модни бутици, книжарниците се пълнеха с хора. И всеки се надяваше да улучи момента, когато ще дойдат новите книги. Ще минат години, докато на Пловдив е разрешено да има свое издателство – отново "Христо Г. Данов", "основано през 1855", както пише под "бухалчето" – старата емблема, но вече държавно. Старите пловдивчани още си спомнят последния частен книжар – Асен Арпов, който с наръч книги обикаля ресторантите. Има хора, които предпочитат старите романи на бай Асен пред пропагандната литература в новите книжарници. Освен на Джумаята книжарници имаше срещу Аптека Марица, над Джумаята - "под колоните", срещу кино "Република", където първо беше Руската книжарница. Книжарници имаше и почти до всяко училище. Благодарение на зрителите на ПОТВ успяхме да съберем имената на онези книжари, които не бяха обикновени търговци, а години наред посрещаха деца и възрастни с усмивка, съветваха, препоръчваха, комплектоваха учебници, а често измъкваха нещо "запазено" изпод тезгяха – за познавачи... Ето някои от тях: кака Василка от книжарницата срещу Търговската гимназия, леля Ленче от книжарницата срещу Писоарите на Понеделник пазара, Цветкова от Руската, бай Брайко от "Лиляна Димитрова", бай Петко от Кършияка, Лулчо... И за още книжарници си спхомниха пловдивчани – зад "Евмолпия", на колелото на Гарата, Ведомствената в Капана... Сега има големи модерни книжарници, има книги всякакви, но като че ли не е същото..." Този текст е част от проекта "ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – трети сезон", който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" и Пловдивската телевизия с подкрепата на Община Пловдив. Фестивалът е част от Културния календар на града. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 8 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 16.02.2020 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: До минус 19 градуса този уикенд, ще натрупа сняг
13:04 / 21.11.2024
Предупредиха лошо собственика на лъскав черен "Мерцедес" в Пловдив
14:24 / 20.11.2024
Елитът на България се събра в НДК, Марта Вачкова с нов кавалер
08:35 / 21.11.2024
Жената, заснела трагедията: Виждаше се оголеният череп на Гунди
10:58 / 21.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
