©

Спорните картини са били дадени през 1983-а за юбилейна изложба на Златю Бояджиев в Съюза на българските художници. След експозицията са качени в Къщата на художниците в Стария град. После без наше знание и позволение са преместени в постоянната експозиция на Златю, разказа Бояджана. Той твърди, че там са крити от него от уредника Матей Матеев, който при една от ревизиите дал половината на Градската художествена галерия. Оттам по-късно "Баташкото клане" се оказало на 3-о място - в Музея на Възраждането.

Бояджана бил в чужбина по време на юбилейната изложба. По думите му започнал да търси платната веднага след завръщането си. Когато ги поисках от шефа на Градската галерия Красимир Линков, не бях допуснат дори да ги видя, заяви той. Оттогава нямал достъп до тях.

Наследникът водил разговори за връщането на творбите с всичките местни власти през последните 15 години. Чувал непрекъснато реплики: "Нека да останат за Пловдив" или "Децата много се радват на това платно в музея".

Бояджана показа вчера становище на Върховната касационна прокуратура от 2008-а в отговор на негови постъпки. В него се възлага проверка на Районната прокуратура.
Тази пролет Георги Бояджиев - Бояджана направил опит да разговаря лично със своя стар приятел и настоящ министър на културата Вежди Рашидов. Три часа чакали със сина му Златин Бояджиев, без да бъдат приети. Затова наследниците написали писмо до Комисията по култура в парламента.

Въз основа на него е направена проверка в 3 пловдивски галерии и музеи. Тя потвърдила, че картините са били дадени от семейството на Златю в периода 1983-1984 г., но без документи.

Министерството на културата признава, че 6 от исканите платна са с неустановен статут. Към днешна дата картините "Кукери", "Молебен за дъжд", "Разстрел" и "Мъж на колене" се намират в Градската художествена галерия, без да са заведени във фонда поради неизяснена собственост. "Обяд на моето семейство" е в музея на Златю в Стария град и също е с неизяснен статут. Картината "Баташкото клане" пък е изложена в Музея на Възраждането и по сведения от директора на ГХГ не се води в инвентара на никой музей.

За останалите 8 картини се твърди, че са били купени от Окръжния съвет заедно с други 35 платна, а договорът е подписан още през 1974-а от Златю Бояджиев, съпругата му и Бояджана. Синът обаче днес отрича да е слагал подпис под такъв документ. След сделката картините са прехвърлени на Градската художествена галерия, за да бъдат експонирани.

Заключението, подписано от Вежди Рашидов, е, че относно 6-те платна с неизяснен статут културното министерство не може да се произнесе и спорът за собствеността може да бъде решен само от съда.

"Призовавам кметът на Пловдив също да се произнесе. Както посрещна Панагюрското съкровище и призова то да остане в дома си, същото следва да стане и с тези картини", заяви внукът на Златю - Златин Бояджиев.

Ако му бъдат върнати, баща му се зарича да направи частен музей в къщата на големия художник в Капана, строена през 1938 г. Той няма да дублира постоянната експозиция в Стария град, а ще показва уникални неща, които няма къде да се видят, твърдят наследниците.

Едно от тях е именно епичното платно "Баташкото клане", защото е рисувано през двата периода в творчеството на автора - с дясна и с лява ръка. Макар да не е типична за художника, картината преобърнала понятията в живописта на историческа тематика.
Първото заседание на съдебния процес е насрочено за 15 ноември. Като разноски по него обаче наследниците трябва да платят 4% от стойността на исканите картини, което ще калкулира баснословна сума.

"Казусът е много сложен и след като претенциите бяха представени пред мен, веднага възложих проверка", заяви зам.-кметицата по културата Петя Гогова. С данните от нея тя изпратила доклад до Министерството на културата. Само то може да разплете кълбото, заяви Гогова.

Трудността да се определи собствеността в случая идва от това, че картините са дадени без протокол и няма никакъв документ. Зам.-кметицата посочи, че това предаване е трябвало да стане при определен регламент, както самата тя приела картините от съпругата на Димитър Киров - Русалия, при откриването на постоянната експозиция на художника. В нотариално завереното споразумение изрично е упоменато, че платната се дават за сбирката, но остават собственост на наследницата и в бъдеще общината не може да се разпорежда с тях без изричното съгласие на Русалия.

В случая с платната на Златю Бояджиев даже не става въпрос само за един наследник, защото Бояджана има братя и сестри, добави Петя Гогова. "Колкото повече се отдалечаваме от 1983-а, толкова по-трудно ще е да се установи собствеността. Аз не мога да върна картини без документ", отсече зам.-кметицата.

Тя не скри, че претенциите на Бояджана стават все по-напористи и на няколко пъти му е отказван достъп заради агресивно поведение и опити за изясняване в нетрезво състояние. Гогова увери, че след проверката му е предоставила инвентарен списък на платната. Самият той обаче не можел да посочи кои точно иска, защото Златю Бояджиев имал практика да прави авторски копия на някои свои оригинали.

Източник: в. "24 часа"