- Г-н Шивачев, преди два дни в Пловдив изгоря една старинна баня, някои я наричат Еврейската баня? От кога датира тя, каква е историята й?
- Това, което е известно за тази баня е, че тя е една от кварталните турски бани, която е построена най-вероятно през 16-ти век. Разбира се, няма запазени точни исторически сведения за построяването на банята. Тя представлява типична турска баня от времето на Османското владичество, говоря за първообраза, защото през годините бяха достроявани към нея различни пристройки. Намира се в квартала, който се е наричал Орта Мезар. Това всъщност е площадът, на който е разположена тази баня. И самият квартал носи това наименование. Тя е турска баня с едно отделение. Няма никаква специфична архитектура, или нещо особено забележително в тази сграда. Известна е още като Еврейската баня, тъй като се намира на границата на еврейската махала. Еврейският квартал в Пловдив, в който са живяли по-голямата част от тези 6000 евреи, които живеят през първата половина на 20-ти век в Пловдив. Този квартал е между река Марица на север, на изток границата на еврейската махала е площад "Съединение", на запад е квартал "Мараша", а на юг границата е някъде на Орта Мезар, като част от постройките на еврейските жилища се намирали на юг от банята към Сахат тепе. Това е, що се отнася до банята. Тя, понеже е била включена в капитала на едно от общинските дружества, сега е частна собственост на Радослав Бозуков. Една много голяма част от банята беше отдадена под наем. Как е станал този пожар не знам. В основното помещение на банята беше разположен магазин за продажба на мебели и то от масив, от чамов материал, които явно горят много. Когато минах оттам видях, че всичко, с изключение на дебелите външни каменни стени, е изгоряло.
- Значи банята е турска, но се нарича еврейска заради квартала?
- Да, заради това, че е в границата на еврейския квартал, но трябва да имаме предвид, че евреите се заселват в Пловдив някъде през 16-17 век, след което създават един определен еврейски квартал, който се счита, че е бил някъде на северните склонове на трихълмието. И след това, в продължение на 19-ти век някъде, те се преселват и започват да населяват този квартал, който наричаме еврейски. Понеже банята попада в границите на еврейския квартал, затова се нарича Еврейската баня. Лично аз, живеейки в този квартал, помня, че в миналото почти в 100 % от случаите хората я наричаха банята "Орта Мезар".
- А истина ли е, че в тази баня през 1943-та година са били събрани 1500 евреи от Пловдив, за да бъдат депортирани?
- Не. Това не е така. Евреите са събрани в двора на еврейското училище, което днес е частно училище на бул. "Руски", срещу банята. То си е собственост на Еврейската организация в Пловдив. На мястото пред банята и Дома на младоженците е станала тази прословута среща на представителите на част от еврейската общност и митрополит Кирил. Пловдивският митрополит, движейки се към еврейското училище от митрополията "Света Марина" и разбирайки, че са арестувани евреите, се среща с техни представители на това място. Сега там е Паметника на спасение на българските евреи. Там е била срещата, на му съобщават, че са арестувани евреите, че на гара Пловдив вече има влакови композиции, които са предназначени да бъдат натоварени тези около 1000 евреи. 1500 е пресилена цифра, защото разпореждането за евреите на Александър Белев е в Пловдив, Кюстендил и София да бъдат прибрани по около 1000 души евреи. Тези 1000 души са прибрани в еврейското училище. Та точно на това място, пред банята, евреите обясняват каква е ситуацията, а митрополит Кирил произнася тези думи, които стават символни, че даже евреите да бъдат натоварени на влаковете, той лично ще легне пред влака и няма да позволи той да отпътува от гара Пловдив. След което митрополитът отива в еврейското училище, прескача оградата с расото, преодолява полицаите, защото митрополит не се спира, и влиза при евреите. Там вече, благодарение на неговата намеса и намесата на народните представители, някъде на обяд пристига разпореждането за освобождаването на евреите. Затова, именно, когато обсъждахме къде да бъде паметникът, преценихме, че там е точното му място. Защото там е била срещата - място, на което паметника се вижда. Другият вариант беше той да бъде изграден в двора на еврейското училище, където никой няма да го вижда.
- Говори се, че банята е била запалена нарочно. Според Вас, може ли някой да има такъв интерес?
- Не е моя работа, не мога да кажа, органите ще разследват. Но досега няколко пъти сме говорили със собственика на банята Радослав Бозуков, че той има идеята тази баня да бъде развита като някакъв културен център, за да бъде съхранена като паметник. Защото не е тайна, че в Пловдив остана една "Чифте баня" от всички тези турски бани, които са съществували. И в случая, неговата идея беше, с много стабилно преустройство, в бъдеще това да бъде развито като някакъв център. Това е идея, която беше реализирана в Свиленград, в Димотика по един европейски проект - старите турски бани да бъдат превръщани в културни центрове. Най-добрите решения са именно в Свиленград и Димотика, които аз съм виждал като реализация, те в момента са изложбени зали и културни центрове. Затова се изискваше едно огромно преустройство, защото тази баня през годините е била преустройвана много пъти и покривната и част беше практически нова. Не мисля, че съществува някакъв интерес тя да бъде запалена и да бъде ликвидирана до степен, когато са останали само стените. Предстои да се направят оглед и оценка кое е запазено и кое унищожено.
- Все пак това е паметник на културата. Не е ли бил длъжен собственика да го обезопаси?
- Като паметник на културата, той отдава сградата под наем, защото тя е приватизирана като част от капитала на общинско дружество. Надявам се, че са били спазвани всички противопожарни изисквания.