Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Стоичков: Аз съм си кършиякалия! В България вярвам само на ген. Мутафчийски и доц. Кунчев | ||||||
| ||||||
Г-н Стоичков, срещам ви три часа преди да напуснете България, преживяхте много емоционални четири дни. Изглежда екшънът не спира във вашия живот… - Щастлив съм и съм от тези дни в България. Поводите бяха много и хубави. Първо, че внучката ми Миа навърши пет години. По-голям празник, по-голямо удоволствие от това да си сред фамилията, сред семейството си наистина няма. Дойдох си, защото празникът е такъв, а в тези три- четири дни, в които съм в България, имаше и важни други поводи. - От толкова много снимки и автографи помните ли нещо специално, което някое от децата ви каза? - Много. Всеки искаше да се докосне, да направим една снимка. Бяха и малко притеснителни, съвсем нормално е за тях. Викам: "Пипнете "Златната топка“! Това е вашият път! Тук трябва да стигнете! Трябва да го мечтаете, да го искате!“ Все пак "Златна топка“ си е "Златна топка“. В аптеката няма как да отидеш да я купиш или някой да ти я нарисува. Това е най-важният трофей в моята кариера! Както е и "Златната обувка“ от световното първенство 1994-а, както е другата "Златна обувка“, с която бих рекорда на Петър Жеков и на Наско Сираков. Те имаха по 36, а аз вкарах 38 гола. И оттогава 38 ми е любимото число – три пъти станах шампион на България с номер 8. Какво да направим – такава е съдбата! - Когато влизате в съблекалнята на "Васил Левски“, спомняте ли си нещо специално от вашата кариера? - Много пъти съм бил там, но естествено си спомням първия мач с националния отбор на България. Няма как да забравя двубоя с Белгия. Това ми е първият официален мач с екипа на България. Толкова мачове сме играли – и победата срещу Германия! И победите срещу "Левски“ също. Това си остава за историята най-вече. Остава ми и един голям спомен, когато направихме "50 години номер 8“. Голям празник! Още един път искам от цялото си сърце и душа да поздравя, да кажа едно голямо "Благодаря“ на тези хора, които бяха на трибуните в този дъждовен ден! Показаха обичта, уважението към мен, към моето семейство, към моите приятели, които бяха на терена. Този ден ще остане незабравим не само за мен. Нека и други да направят такъв мач, ще им помогна, защото показахме на целия свят какво може да направи българинът. В един дъждовен ден, в който не спря да вали, 43 хиляди човека на стадиона и един не мръдна оттам. Голямо благодаря – само това мога да кажа! - Заради пандемията промоциите на вашата "История“ спряха за повече от година. - Не е спряла. Забавихме го във времето. Ситуацията е такава, не е само в България. Трябваше да бъдем и в Испания, и в Португалия, и в Япония, но ситуацията все още не ни позволява. Но това, което съм обещал, ще го изпълня. Може би с по-малко хора, защото ние трябва да спазваме всички мерки. Аз съм първият, който трябва да спазвам мерките. Виждаш, когато се съберат деца, когато има хора, трябва да има дистанция. Трябва да уважаваме това, което ни казват. Аз се интересувам много, знам за какво става въпрос. Не е за подценяване и чрез вашето предаване и за вашите фенове искам да кажа едно: "Ваксинирайте се!“ Аз съм се ваксинирал, моето семейство се е ваксинирало. Да се предпазим, не е случайно това, някъде е пипнато с ръка – убеден съм. И сега нека да се вслушаме в съветите, които ни дават. Аз всекидневно държа връзка с много хора, разговарям с много доктори, с много специалисти в тази сфера. В България държа връзка с двама човека – ген. Мутафчийски и доц. Кунчев. С тях двамата се консултирам. Друг не ме интересува. Каквото те ми кажат, това изпълнявам. Както беше навремето – вярвах само на Христо Запрянов да ме масажира. След това дойдоха и Цецо, и Иван в националния отбор. Аз вярвам на тези хора. Както съм вярвал в годините и на д-р Гевренов, на Христо Мазнейков, например. Ние имаме много специалисти и когато се вслушаш, тези съвети са наистина позитивни. Затова подканвам всеки българин – ваксинирай се! Предпази теб и твоето семейство! - В големия екшън от събития около вас през тези дни беше и завръщане към началото на вашата кариера на стадиона на "Марица“. - Уникално! Но фабриката, захарният завод до стадиона вече не работи. Нямаше го този специфичен мирис да го усетиш, когато тренираш, да се напълниш с енергия. Но това, което преживях на 26-и септември в Пловдив… Толкова много хора от "Кършияка“. Ама ние сме си кършиякалии, аз съм кършиякалия. Независимо, че съм играл толкова години в ЦСКА, а и навсякъде марката ЦСКА е ЦСКА, аз съм си кършиякалия, няма как. Минах през училището, където съм учил. Минах през стадионите, където съм тренирал. Минах през махалата, където съм живял. Защото това са спомени, това е празник – 100 години. На 100 години е "Марица“ (Пловдив)! Макар че в тази година има много отбори – и "Ботев“ (Враца) е на 100 години, "Марица“ - 100 години, "Хеброс“ (Харманли) е 100 години, онзи ден "Свиленград“ – 100 години и други отбори, които тази година ще ги навършат. Това е празник за хората. Това са 100 години футбол. Ние трябва да го подкрепяме, да не забравяме откъде сме тръгнали, макар че някои го забравят. - Дадохте "Златна топка“ на първия ви треньор Огнян Атанасов. - Естествено, че трябва да я дам. - Неговият съвет, който спазвате и до днес? - Бий, за да те уважават! Затова ги бия. Никога не падам по гръб. - Вкарахте и гол в юбилейния мач. Спомняте ли си първото попадение за "Марица“? - Е, как да не го помня! Паднахме 1:5 в Асеновград. Играх защитник. Биха ни, биха ни, но накрая викам: "Бат Огнян, дай да вкараме да отида напред да вкарам един гол.“ Първият ми гол е при 1:5 срещу "Асеновец“. - Започнахте с това, но последният ви ден от престоя в България беше семеен празник. Бихте ли ни разкрили какво подарихте на малката Миа? - Това са много лични работи, няма какво да разкриваме на хората. Щастлив дядо съм! - Тя ли ви слуша или вие нея? - В момента повече аз я слушам, защото такава е възрастта. Иска детето там да иде, това да види… Съвсем нормално е. За мен беше уникален празник. Събраха се много деца - Бяхте на Националния стадион, сега сме на стадион "Българска армия“, където музеят е като оазис на това как изглежда, бяхте на стадиона на "Марица“. Защо България няма стадиони? - Защото държавата е такава. Само на 800 км е Унгария, нека отидат и видят за какво става въпрос. Да отидат в Румъния, още по-близко е. - Държавата или клубовете трябва да построят стадионите? - Отборите трябва да си направят стадионите, а държавата да им ги даде. Това е, няма друга алтернатива. (Интервюто е публикувано със съкращения) |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 05.10.2021 г.
0
на 03.10.2021 г.
0
на 03.10.2021 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: До минус 19 градуса този уикенд, ще натрупа сняг
13:04 / 21.11.2024
Предупредиха лошо собственика на лъскав черен "Мерцедес" в Пловдив
14:24 / 20.11.2024
Елитът на България се събра в НДК, Марта Вачкова с нов кавалер
08:35 / 21.11.2024
Жената, заснела трагедията: Виждаше се оголеният череп на Гунди
10:58 / 21.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
