А, и още нещо за него извън професионалните му успехи. Бат Ицо е безкрайно смел и много готин пич, на който ВСИЧКО МУ ПРОЩАВАШ, КАТО НА ДЕТЕ, и глупостите и смешните моменти. Лично аз се убедих, един път имах шанса да си поговоря с него. Дали открива ски сезона в Банско и пада 15 път по пистата, преди да финишира или дава интервю на "прекрасен" английски, няма значение, ЗАЩОТО ДУШАТА МУ Е ГОТИНА, по детски готина. Затова в цял свят го обичат, а Барселона направо ни го открадна. Въпреки, че испанците го боготворят и биха го направили крал, Бат Ицо никога не забрави от къде идва и е прекрасен патриот, защитавал с националната фланелка гордостта и силата на България, давайки всичко, абсолютно всичко от себе си. Ако имаше повече такива българи, щяхме да сме доста по-успешна нация.

Тъй като този човек мене ме е радвал безгранично, ще напиша още малко по темата. Не съм му пропуснал мач на националния стадион. Само да доближеше до някоя от трибуните и на всички им излизаше пяна по устата. ИЦЕ, ИЦЕ, ИЦЕ или Христо Стоичков президент, президент! скандираха екзалтирани хората. НИКОЙ НИКОГА НЕ НИ Е РАДВАЛ ТАКА. Той не беше просто отличен футболист, той беше ОГЪН, УРАГАН, ВУЛКАН. Беше 3 пъти по техничен от Бербатов, около 10 пъти по-бърз от него (вероятно един от най-бързите играчи в света за всички времена), имаше около 15 пъти по-мощен шут и вкарваше топката заедно с вратаря в мрежата. Той като вкараше гол, не беше просто гол, а нещо размазващо, нещо от което да викаш и да си изкрещиш далака от възторг. Но това, което най-много го различава от Бербатов и всички български футболисти в момента, които имаме нещастието да наблюдаваме, е неговия ДУХ, БОЕН ДУХ, ДУХ НА ПОБЕДИТЕЛ. Защото той побеждаваше и ни караше да се чувстваме горди, че сме българи, че сме победители. Победите на световното в 94 година ги преживях и в София, и в Пловдив и никога през живота си не съм видял сънародниците си така екзалтирани, така въодушевени и така зарадвани. Турците в цяла Турция му се радваха, сърбите и босненците гърмяха с истински оръдия, танкове и картечници в негова чест и ревяха от умиление при неговия гол срещу Германия. За Христо Стоичков Йохан Кройф казваше, че е идеалния играч - 30% гениален футболист и 70% победител. Друго нещо, което може да се каже за Бат Ицо Камата, както аз му викам - невероятен професионалист. Става, живее и си ляга с футбол. Неговия най-добър приятел в Барселона, Бакеро, казваше за него: тренира като луд, тренира допълнително, връща се в къщи и гледа мачове, яде и ляга да спи - скучен човек, живее само за футбола. Ама така се постигат успехи. Да. Заслужава ли Стоичков да стане почетен доктор? - заслужава 300 пъти, не 300 000 пъти. Когато постигнете една милионна част от това, което е постигнал той, тогава елате да ми се смеете пак.

Така, я да видим първо кой е този Христо Стоичков, защото хорската памет е къса и доста плитка. Христо Стоичков Стоичков, известен още като Камата, е най-успелия български футболист в историята, нападател, треньор, най-известния българин по света. Носител на най-престижните футболни награди ("Златна обувка", "Златна топка"), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994. Трикратен шампион на България. Стоичков става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. "Дрийм Тийм", с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година. С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания. Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българският футбол. През лятото на 1994 година, националния отбор прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството. През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - "Златната топка". Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия). ТА ХРИСТО СТОИЧКОВ Е ЖИВА ЛЕГЕНДА В СВЕТОВНИЯ ФУТБОЛ, НАРАВНО С МАРАДОНА, ПЕЛЕ, ПЛАТИНИ, БЕКЕМБАУЕР, ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ И НАЙ-ОБИЧАНИТЕ ФУТБОЛИСТИ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА.

баси мамата и не само ноу комент

Много хубави отзиви, остава и да може да ги прочете "ДОКТОРА'.

Направил за Б-я.. А, колко пъти ни е излагал?? Не ми се вързва тая муцуна с това облекло нещо.. За заслуги - има награди, но пък точно доктор...айде бе! Като вземе комисионната за стадиона - да не го направите професор хонорис кауза, г-н ректоре?

Стоичков хубаво стана доктор ами тези дето му дадоха титлата кой ще ги лекува!

Като спортист Христо беше много добър,но извън терена за нищо не става.Особенни заслуги за Пловдив аз не виждам и няма смисъл толкова много да го налагат П.П.Герб навсякъде,а напоследък го видяхме поне на 20 места по телевизията....Бате Ицо....гледай си футбола бе човек остави я тази политика!