До този момент, въпреки гръмките приказки, истината е, че в Пловдив няма нито един транспортно-комуникационен обект, който да е построен с европейски средства или за който общината да е готова да кандидатства с проект в новия програмен период. Това е тъжната истина.
Община Пловдив не успя да реализира най-големия и скъпоструващ проект за воден цикъл на стойност около 130 млн. лева. Градът изтърва възможността да подмени подземната инфраструктура в район "Северен" и да модернизира пречиствателната станция, където с години се трупат утайки, тровейки въздуха.
Реализацията на транспортния проект за 44 млн. лева се бави, въпреки че крайният срок за усвояване на европейските средства изтича в края на тази година.
Велоалеите са в строеж и се изпълняват с много грешки, тротоарите са разбити, светофарните уредби не са обновени, центърът за управление на градския транспорт не е оборудван.
Има риск парите по оперативна програма "Регионално развитие" да не се платят.
Общината загуби и европейското финансиране за археологическия комплекс "Небет тепе". Основната причина за това е липсата на диалог с професионалните гилдии в града, превърнала се в емблема на настоящото управление.
Не се осъществи нито едно намерение на администрацията за финансиране на проекти по "Джесика". Вече дори не се говори за строеж на Втория гребен канал и многоетажен паркинг до Съдебната палата с нисколихвен заем, каквито идеи имаше за кандидатстване по "Джесика".
А Пловдив имаше шанс за повече. В средата на мандата големите общини получиха от ЕС пари, за да изготвят Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Съгласно тези планове бяха определени Зони за въздействие. В тези зони всяка община трябваше да разработи проекти и да усвои средствата, отпуснати по програмата "Региони в растеж".
Пловдив получи за изготвянето на своя Интегриран план 1,5 милиона лева. В него са определени три зони на въздействие. Едната е така наречената "социална зона", която включва и "Аджисан махала" в район "Централен", другата е "Зона с потенциал за икономическо развитие", която обхваща "Гладно поле", а третата е "Зона с публични функции и висока обществена значимост", която включва района около Централна гара.
Парите са похарчени. А сега? Теренът на "Гладно поле", който попада в едната зона, е в голямата си част собственост на Министерството на отбраната. Така че Пловдив няма да може да усвои и една стотинка европейско финансиране за тази зона.
Когато са разработвали зоната, включваща Централна гара пък, са пропуснали факта, че в 12 без 5 отдадоха гарата на концесия. Така че и там Пловдив удря на камък. Като теглим чертата, виждаме, че цялата проектна готовност на общината започва с "Аджисан махала" и свършва с "Аджисан махала".
Неслучайно Пловдив е на 21-о място в България по усвояване на европейски средства на глава от населението.
Нямаме повече време за губене. Ускорено наваксване на допуснатото забавяне. Проекти с траен социален ефект - разкриване на нови работни места и нова инфраструктура.
Дани Каназирева и "Съюз за Пловдив": Необходими са три предпоставки в тази сфера:
Формирането на екип от експерти, а не от партийни приближени, които са наясно със спецификата на европейските проекти.
Изготвяне в срок качествени и защитими проекти, каквито в момента Пловдив няма. Приоритет в проекти с траен социален ефект - нова модерна инфраструктура и разкриване на нови работни места.
Това е другият модел на управление.