В продължение на няколко месеца военноокръжната прокуратура разследваше дали някой не е склонил 32-годишния униформен да натисне спусъка. Още в началото за обвинителите беше ясно, че извършителят е той. По ръцете му бяха открити барутни частици, а до трупа му - законно притежаван чешки пистолет. Установено е, че други хора нямат пръст в съдбоносното му решение.

Версията за мистериозен убиец, в каквато продължават да вярват близките на Тепавичаров, е категорично отхвърлена.

"Прозорците на жилището са били плътно затворени, на входната врата е имало пъхнат ключ отвътре", коментира наблюдаващият прокурор по делото полковник Максим Караджов. Въпреки че има още въпросителни, мозайката е подредена след разпитите на родителите на Георги и на съпругата му Николина, на техни колеги, приятели и съседи.

Последна е видяла живи Тепавичарови Албена Царева, майка на 28-годишната Николина. Тя е дошла от Чепеларе в Пловдив на 17 януари, тъй като трябвало да отиде на лекар. Жената боледувала и не можела да се съвземе от загубата на мъжа си, който починал преди два месеца. Пренощувала при дъщеря си, порадвала се на внуците и на следващия ден следобед си тръгнала. Няколко часа по-късно се е случило най-страшното.

Според съдебномедицинската експертиза тройното убийство и самоубийството е станало около 4 ч на 19 януари. Времето е определено по пълните пикочни мехури на двамата синове на семейството - Ангел, на 4 г., и Илия, на 8 г.

По-малкият имал рожден ден само преди десетина дни. Снимките от тържеството Николина качила на 10 януари на страницата си във фейсбук. Георги е допрял първо дулото до главата на жена си. След това е отишъл в детската стая и по същия начин убил спящите момченца. Последният куршум е бил за него. Никой от комшиите не е чул изстрелите.

През следващите два дни роднините безуспешно се опитвали да се свържат по телефона с Тепавичарови. Разтревожен от мълчанието, в понеделник сутринта, на 21 януари, братът на сержанта - Костадин, отишъл до дома им. Той имал дубликат на ключ, даден му от Георги. Оригиналният бил отвътре, но издърпан така, че да може да се отвори. Костадин изпаднал в шок, когато видял окървавената Николина на спалнята.

Вратата на детската била затисната с нещо тежко и не успял да влезе. По-късно, когато пристигнали полицаите, станало ясно, че това е трупът на сержанта.

Разследващите смятат, че той предварително е обмислил фаталното решение. Приписал е безвъзмездно на брат си новата си кола "Дачия", която бил купил на лизинг и вече изплатил. Обяснил му, че ще си купува друга.

Костадин придобил и дяловете на Георги от два парцела в Нареченски бани, където живеят родителите им.

"По този начин военният е показал среден пръст на банките. Знаел е, че те не могат да сложат ръка на имущество на брат му, тъй като не му е пряк наследник", коментират магистрати.

Костадин не е заподозрял нищо лошо в желанието на Георги да му прехвърли собственост. Той явно е бил информиран за кредитите на семейството. Давал им е пари назаем.

Родителите на двамата съпрузи обаче не са били наясно с огромната им задлъжнялост. Дядото на сержанта - Костадин, който живее в Наречен с жена си Елена, чул, че семейството има да изплаща 60 хиляди лева към банки. Сумата обаче е доста повече.

Николина теглила 200 000 лева кредит срещу ипотека на семейната къща в Чепеларе, която превърнала в хотел. Освен нея собственици на триетажната сграда с 8 стаи били майка Албена и техни братовчеди.

Николина използвала част от банковия заем, за да купи дела на сестра си и да направи подобрения в стаите. Георги също бил взел три кредита за общо 35 000 лева. Месечната вноска, която съпрузите трябвало да плащат, била около 3000 лева.

Известно време успявали да се справят с помощта на приходите от хотела и частната работа на военния по монтаж на алуминиеви дограми. Открити са вносни бележки към банките за последните 5 години, които Николина грижливо пазела.

Големият заем от 200 хил. лв. трябвало да бъде изчистен до 2018-а. Фамилията се опитвала да води сносен живот. През миналата година Тепавичарови били на почивка с децата си в Турция. Снимки от безоблачните щастливи дни могат да се видят в профила на Николина във фейсбук. През септември същата година обаче тя и съпругът изпаднали в затруднение и не можели да погасят задълженията към банките.
Натрупали се четири неплатени вноски. 

По това време Николина не е работела, тъй като напуснала магазина в партера на блока си, където била продавачка. Възнамерявала да наеме помещение на Събота пазара в Пловдив и да открие свой търговски обект за кухненско обзавеждане.

Младата жена, която е завършила бизнесадминистрация в Нов български университет, била амбициозна. На страницата си във фейсбук е написала: "Аз мисля за моята кариера".

Кризата обаче объркала плановете за собствен бизнес. Военната заплата на Георги от 700 лева не стигала доникъде. Хотелът не вървял добре, поръчките за дограми също намалели. Тепавичарови започнали да влизат от борч в борч.

"Отчаянието и липсата на перспектива са накарали военния да вземе фаталното решение", казва д-р Райна Цветкова, която е участвала в послесмъртната психолого-психиатрична експертиза на стрелеца.

По думите Георги е убил съпругата и децата си от "милост и от обич". Смятал е, че така ги спасява от мъките, на които ще бъдат обречени. Всички разпитани свидетели твърдят, че сержантът е бил много привързан към жена си и синовете си.

Когато разбрал, че не може да им осигури добър живот, изпаднал в тежък психически срив. Никой от обкръжаващите го обаче не разбрал в какво състояние се намира. Георги мълчал и не давал вид, че има някакви тревоги. Бил възпитан да не показва навън неблагополучията в семейството си.

"Ако беше споделил с близките си, сигурно щеше да се намери начин да се избегне трагедията", смятат разследващите.

Родителите на сержанта не са обжалвали постановлението на военната прокуратура за прекратяване на досъдебното производство, но все още не могат да приемат, че синът им го е извършил. Майката на Николина като че ли се е примирила с тежкия удар на съдбата. Тя също не е оспорвала заключението по делото.

В Нареченски бани, където Тепавичарови бяха погребани в бели ковчези, споменът за тях още боли.

"Майката и бащата на Георги преди си живееха хубаво, радваха се на внуците си. Сега гледат снимките им от надгробните плочи", казват със състрадание местните.