На този ден, евреите по цял свят се събират на трапезата, за да си спомнят за пореден път Изхода си от Египет. Песах е един от най-големите еврейски празници. Той трае 7 дни в Израел, а за живеещите извън страната - 8 дни. Песах напомня за това как пророкът Мойсей извежда евреите от Египет, прекарва ги през Червено море и 40 г. пътува с тях из Синайската пустиня към обетованата земя Ханаан. Ден преди празника стопанките трябва да изчистят от къщата всичко, което е хамец, т.е. което увеличава обема си, което бухва. В продължение на 8 дни се яде само маца - неквасен хляб. Това напомня за историята с Мойсей, който съобщава на евреите, че трябва бързо да напуснат Египет, а те нямат време да приготвят хляб за изпът. Омесват го, но не може да втаса. Вземат невтасалия хляб и тръгват. Освен това маца е символ на скромността у човека. Пече се до 17-ата минута след забъркването на тестото. За празника се приготвя Седер Песах (седер буквално значи ред). Прави се седерна чиния, която включва маца, яйце, горчив зеленчук, хрян, харосет (това е смес от ябълки с мед, карамфил, орехи, стафиди, фурми, която се разбърква с малко вино). В седерната чиния се слага още силно изпечено месо с кост - агнешко, телешко или пилешко, и до нея купичка със солена вода. Яйцето символизира раждането на новия живот. Горчивият зеленчук и хрянът, които се топят в солената вода, напомнят за трудностите. Месото е символ на жертвеното агне. А харосетът олицетворява глината, от която евреите, докато са били в робство, били задължени да правят тухли. Пият се 4 чаши вино. Четат се агадата (разказ) за изхода на евреите от Египет, молитви, отправят се благодарности към Господ.

Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер. Извън Израел той се провежда през първите две вечери от Пасха, а в Израел - само през първата вечер. По време на Седер се чете Пасхалната Агада, книга, в която се описва Изхода от Египет с коментари и литургически забележки, извършват се и символични обреди. Основните елементи на седер - пасхалната вечеря и четенето на преданието имат библейски произход, докато Агадата и особените ритуали (напр. да се навеждат наляво след всяка чаша вино) идват от Талмуда. Песнопенията идват от средновековието.