Три събития в Пловдив бележат 150-та годишнина на Българската екзархия

БПЦ ще отбележи 150 години от издаването на фермана за учредяването на Българската екзархия.  "По случай 150-годишнината от издаването на султанския ферман за учредяване на Българската екзархия, на 28 февруари т.г. (петък), в 10 часа, да бъде отслужен в диоцеза на БПЦ–БП тържествен благодарствен молебен, придружен с празничен камбанен звън, като в края на молебена бъде прочетено Патриаршеско и Синодално послание по повод бележитата годишнина“, се казва в съобщение публикувано в официалния сайт на Св. Синод.

Пловдивският граждански клуб , Културен център "Тракарт“ с участието на Пловдивската Света Митрополия, Община Пловдив и Регионален исторически музей организират по тържествения повод следните прояви:

На 27 февруари  от 9.00 часа, сесията на Общинския съвет ще започне с тържествена част, посветена на 150-годишнината на Българската екзархия с участието на Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай

На 28 февруари от 10 часа  в храм "Света Богородица“ ще бъде отслужен молебен по повод  150-годишнината.

На 28 февруари от 18 часа в Културен център "Тракарт“ ще се открие документална изложба " 150 години Българска Екзархия“. Начало на събитието ще даде музикалният поздрав на Хор на пловдивските момчета "Стефка Благоева“ с диригент Милка Толедова и музикален съпровод Юлия Петрова. В музикалната програма ще участват Христина Венчева –сопрано и Филип Маджаров-пиано. 

На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия (наречена "екзархия“) от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност.

Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.

Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско владичество екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ.

След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф I. Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища.