"Сякаш късметът ни е напуснал. Вече стигнахме до дъното и повече от това няма накъде. Толкова ли много искам? Децата ми да са сити и облечени, да имат покрив над главите си, да учат и да са щастливи", мълви майката Петя.

Преди години лекарите им открили проблем. Тя и съпругът й не можели да имат деца цели пет години. Затова, когато се появил Стефчо, бил като дар от Бога. Детенцето обаче имало здравословни проблеми, които продължават и до днес. През 2007 година д-р Благородна Еленкова му открила нетипична неалергична астма. Впоследствие други лекари поставили диагнози алергичен ринит, дерматит, изкривена носна кухина.

До миналата година Стефчо получавал инвалидна пенсия, с която му купували лекарствата. В началото на 2012 година обаче ТЕЛК комисия в Пловдив му поставя инвалидност под 50%.

"На 9 април спряха помощите за Стефчо. ТЕЛК решението е за инвалидност от 45% и вече нямаме право на пари. За детето е добре два пъти в годината да го водим в Сандански, но такава възможност нямаме", казва Петя.

Здравословни проблеми има и бебето. На малката Мими й открили плоскостъпие и трябвало да носи скъпи обувки. Петя показва фактура за 135 лева за ортопедични обувчици за момиченцето, които пари хората отделили изключително трудно.

9-годишното момченце осъзнава затрудненията на семейството си и разбира, че ако не се намерят пари за наема, той и близките му отиват на улицата. Разбира, че когато мама и тате не вечерят, то е защото нямат пари. Въпреки беднотията пари за неговите тетрадки и помагала семейството намира. Отделя и от малкото, за да може Стефчо да учи. Детето отговаря на желанията на родителите си и в бележника му от втори клас по всеки предмет има само шестици. 

"Подготвихме го за училище. Купихме му тетрадки и каквото е необходимо. Много е трудно", казва Петя и посочва малкото бюро зад вратата, намиращо се до спалнята на родителите. Върху него има нови тетрадки, моливи и химикалки - най-необходимото за първите дни в училище. Дали и 40 лева за учебни помагала, които едва отделили.

"Беше станала грешка в счетоводството на детската градина, където работя като медицинска сестра. Четири месеца не ми превеждаха майчинските за Мими на година и седем месеца. Две майки ми помогнаха и ми купиха купоните за млечната кухня. Така поне за децата имаше храна. Е, после ми ги изплатиха накуп, но как я карахме през тези четири месеца, само ние си знаем. Помощ отникъде", обяснява майката. След това признава, че когато вземала храната от детска млечна кухня, разделяла бурканчетата между Стефчо и сестричката му. За възрастните пари за ядене нямало.