Както всяка година, така и тази Карина, момичето, което беше пометено от шофьор на спирка на градския транспорт, отбеляза датата, на която се е случил инцидентът. След продължително и много тежко възстановяване днес тя е добре, но не живее в България. Тя е благодарна, че е жива и е успяла да продължи напред.
Припомняме, че през 2015 година Пловдивският окръжен съд отмени двугодишната условна присъда на гръцкия гражданин Христос Боскос, който караше Нисана, който се вряза в спирката. Наказанието му бе заменено с глоба от 5000 лева. Шофьорът на мерцедеса, втората кола в ПТП-то - Васил Калев, също имаше условна присъда. Съдът замени и нея с глоба от 2000 лева. Шофьорските им книжки бяха отнети съответно за 3 и 1 година. Отменено бе и обезщетението от 12 000 лева, което трябваше да бъде изплатено на момичето за лечението й.
Ето какво сподели тя във фейсбук:
Днес, (19 май - бел. ред.) се навършват 10 години от деня, в който щях да изгубя своя живот-19.05.2014. Една седмица съм се борила за него. След това години наред,за да си върна нормалния живот. Никога няма да забравя момента,в който след 1 месец на легло успях да се преместя и да слезна на инвалидна количка долу пред болницата.
Искам да ви кажа да цените живота и да не ви минава мисълта ‘’ това на мен няма да се случи‘’. Никой не ви гарантира,че няма да ви се случи.Пазете се по пътищата,защото законите в България са нищо. Останах месеци наред в инвалидна количка заради счупени двата крака,таза на 4 места, от които 4тото откриха,че е било счупено 2 години по-късно.Черепът ми беше счупен което доведе до черепно-мозъчна травма.
Докторите са се съмнявали,че ще оживея...5 операции направени на двата крака до сега и оставащи да ми се направят още 2 операции..Това всичко ми се случи по невнимание на шофьорите,а на тях не им се повдигна никакво обвинение освен да платят пари за счупената спирка. Сега си мислите ‘’ само търси съжаление с този пост ‘’- ами не, съжаление от хората най-малко търся, тъй като приемам всичко това,което ми се е случило с усмивка и съм щастлива от живота си такъв какъвто е сега.
Все пак, успях, оживях и изпълних мечтата си да се преместя да живея в Испания, където завърших университет и мога да нарека официално Психолог Катерина Матеева.
С този пост искам да накарам някои хора просто да мислят как постъпват,на кого се сърдят и с кого се карат,защото никой никога не знае какво ще му се случи дори след 5 минути и кога ще е последния път, когато вижда дръг човек. Искам да благодаря отново на всички лекари, които ме спасиха,всички приятели, които бяха до мен и на най-прекрасното семейство, което имам. И така, хора, пазете се, обичайте се и най-важното - прощавайте.