Оказа се, че това е 34-годишният Александър Скръчков - безработен, осъждан, с основно образование. Ударите по бай Мето са били толкова жестоки, че лекарите, видели какво ли не, са се хванали за главите. Причината за побоя: шофьорът подал сигнал на движещия се на пътното платно убиец, който бил пеша, заедно с приятел. Тогава Скръчков пребива бай Мето и бяга. Арогантното поведение на килъра преди дни в съда втрещи и журналисти, и магистрати, и свидетели. Вдовицата е неутешима, а двамата синове не могат да се съвземат от шока и от загубата на 62-годишния си баща.

Велизар Гачев сподели мъката, страданието и исканията си:

- Велизаре, как се чувствате дни, след като убиецът на баща ви получи 20-годишна присъда? Удовлетворен ли сте?

- Донякъде, но това не е достатъчно! 20 години не стигат за живота на моя баща! При държанието на самия убиец не ме удовлетворява тази присъда. Той не се разкая нито за миг, не изрази съжаление, та той дори отрича да е извършил това зверство! Всички останахме потресени от наглото му поведение!

- Майка ви за първи път научи подробности от ужаса на делото и много плака. Как се чувства тя сега?

- Да, ние преживяхме кошмара още един път. Много се разстроихме отново. На никого не го пожелавам...

- Решихте ли дали ще обжалвате присъдата?

- Още не сме решили дали ще обжалваме, но напълно е възможно и мисля, че да, ще го направим.

- Каква присъда ще искате за убийството на баща ви, в случай, че обжалвате?

- Най-високата - ще искам доживотен затвор без право на замяна. Той това заслужава!

- Веднага след зверския побой вие сте били повикан на мястото на инцидента от колега на баща ви. Какво видяхте тогава, как се почувствахте, досега не сте споделяли пред медиите това?

- Да, аз бях един от първите свидетели на ужаса. То не може да се опише с думи, просто беше страшно! Обади ми се колегата на баща ми, каза ми, че се е случил побой между татко и друг човек, но не ми каза, че така са го пребили. Когато отидох на място, се вцепених - баща ми беше целия окървавен, просто не се разбираше кое е очи, кое нос... Беше страшно!!! Главата му беше една кървава пихтия!

Аз отидох с него в болницата. Претърпя страшно много операции, лекарите наистина много се бориха за живота му, самите те се чудиха как е оживял въобще.

- Когато вие отидохте на мястото на престъплението, бай Мето беше ли в съзнание?

- Да, беше в съзнание, каза, че много го боли. Не говореше много свързано, но беше в съзнание.

- След операциите говореше ли с вас, споделяше ли какво точно се е случило?

- Не, лекарите го държаха в началото в изкуствена кома. После след 15-ия ден беше адекватен, но не можеше да говори, отговаряше ни със стискане на ръката с "да" или "не" на елементарни въпроси.

- Тоест той се е подобрил, така ли?

- Да, много се беше подобрил, започнахме да го храним със супи дори през последните три дни. Но организмът му не издържа и той издъхна. Сърцето не е издържало...

- Как си обяснявате факта, че повече от 4 месеца полицията издирваше убиеца, а на делото се явиха доста свидетели, които всъщност са знаели, че Александър Скръчков е ликвидирал баща ви?!

- Просто нямам обяснение! Факт е, че той се е крил 4 месеца. Никой не може да ме убеди, че Скръчков не е знаел, че го дирят и че баща ми е починал впоследствие! Свидетелите също са знаели! Без коментар съм - всички знаят, че той се е криел и приятелите му са го крили!... Но това за свидетелите е недоказуемо, въпреки че в съда казаха истината за инцидента. Всеки обаче може да каже, че едва наскоро е разбрал, че Скръчков е убиецът...

- Възможно ли е Александър Скръчков наистина да не помни какво е направил в онази фатална нощ, както той самият твърди в съда?

- Абсолютно е невъзможно това! Как ще пребиеш човек до смърт и няма да си спомняш?! Всички сме пили, всеки има загуба на памет на моменти, но чак пък нищо да не помниш, и то за такива неща! Той самият казва, че се събудил сутринта с голяма рана на краката и с подути колена. Явно го е удрял с коленете. Като не помни нищо, как се е прибрал тогава, как е казал адреса си на таксито, с което се е прибрал?...

- Бил е зверски побой?

- Да, нали чухте какво казаха в съда експертите!

За 2 минути го е млатил до смърт. Силата на удар с юмрук се равнява на до 500 килограма на удар с твърд предмет, а с ритник - на до 900 килограма. Въпреки твърденията на неговия адвокат, че такова нещо не може да бъде извършено за 2 минути, експертите заявиха, че с 4 удара в секунда е нормално да се постигне.

- Как си обяснявате това зверство, тази агресия - за 2 минути да пребиеш човек, който нищо не ти е направил?!

- Ние, нормалните хора, не можем да го разберем. Въпреки че психиатричната експертиза показа, че той е напълно нормален и вменяем, според мен той не е нормален. Иначе никога не бих изисквал най-високата присъда за нормален човек. Не може да убиеш по такъв начин и да си в ред! И после най-нагло да се защитаваш в съда.

- Той е бил пиян. А възможно ли е да е употребил и наркотици и оттам да е дошла тази агресия?

- Не се изключва, напоследък се говори за синтетични наркотици, които със взаимодействието на алкохол пораждат голяма агресия. В случая обаче, като виждам за какъв човек става въпрос, може и да няма наркотици... Той си е такъв. Аз знам, че това не му е първият път да застава пред съда. Той е осъден за разпространение на наркотици, за обсебване и за средна телесна повреда върху длъжностно лице.

- Значи той и друг път е бил хора?

- Не само! Хора от махалата му ми казаха, че имал постоянно пререкания с него. Много хора са пострадали от него. Тероризирал ги е, биел ги е. Сега ви казвам и една новина. Помните ли, преди 3 години беше пребит от неизвестен извършител и без причина емблематичния за Пловдив Стефчо Автографа? Както си чакал пред нощен клуб да вземе автограф от певицата Камелия, някой го нападнал и го смлял от бой. Когато стана известно, че Скръчков е убил баща ми и показаха лицето му по медиите, Стефчо Автографа се е обадил в полицията и е разпознал нападателя си. Това е документирано. Скръчков беше пребил много страшно невинният Стефчо, който живее, без да прави никому лошо, и събира автографи. Тогава Стефчо лежа в болницата, едва го спасиха.

Значи, тази агресия не е случайна, той си е бил такъв. В кафенета в квартала му било забранено да влиза. Смятайте за какъв психопат става дума!...

- В крайна сметка, сега като го осъдиха, отдъхнахте ли си?

- Как да си отдъхнем?! Не знам, аз нищо не чувствам. Миналата седмица, като влязох в съда, бях с нагласа, че 20 години е добра присъда за убиеца. Но като видях държанието му, няма да се примиря с друго освен да лежи доживот, без да излиза оттам! Защото утре ще убие някой друг! Дори в съда той се обърна срещу приятеля си Христо Марков, който във фаталната нощ е бил с него, който разказа истината, че го е дърпал да не бие баща ми, уплашил се е и си е тръгнал. В съда Скръчков най-нагло се опита да прехвърли вината върху Марков, казвайки, че той го убил. Искам доживот и нищо друго няма да ме удовлетвори! Искам око за око и зъб за зъб!