Само преди дни друго покъртително писмо до Дянков взриви социалните мрежи. В него Иван Проданов от Варна разказва за баба Мария, която си купува 20 г салам и 100 г сирене, но не й достигат 15 ст. за сметката. Впоследствие се оказа, че въпросната баба не съществува.

Публикуваме едно към едно писмото на ученичката Марина Сидерова. Всеки сам може да прецени дали написаното в него е истина, или не.

Уважаемо Министерство на Финансите, пише ви едно 15-годишно момиче от град Пловдив.

Преди броени минути разбрах от новините, че на пенсионерите от Гърция ще бъде даден коледен подарък от 400 Евро.

Може да си мислите, че не ми влиза в работата да се занимавам с това, но да Ви попитам, как е възможно пенсионерите от нашата малка държава, работили 30-40 и повече години да получават минимална пенсия от 150-300 лв. ?! Тези хора, заслужили уважението най-малко като наши родители, трудили се много години за благото на държавата, плащали данъците си редовно, да получават тази нищожна сума от 150 лв.

Може би не е най-правилната дума, която мога да използвам, но нашите баби и дядовци живеят в мизерия. Едва свързват двата края, както са казали хората.

Зад моята баба и моят дядо седи моето семейство. Колкото е възможно ги подкрепяме, но има възрастни хора, чиито деца живеят много далеч и няма как да им бъде помогнато.

В днешни дни, вместо те да доживеят старините си в охолство и уют, като награда за достойно изживения живот, те едвам събират стотинки да си купят половин хляб.

Няма да забравя как преди време стоях на спирката, чакайки рейс десетка. Една възрастна женица стоеше там и изведнъж започна да ми разказва за нелекия живот, който живее. Децата, заминали надалеч, забравили я, как се е грижила за тях, как ги е хранила, как ги е приспивала, а внуците й, взимат й пенсията и я харчат за алкохол. Стана ми изключително тъжно, особено като завърши разказа си, цитирам "Младо момиче, дали би могла да ми дадеш 50 ст., да си взема половин хляб, защото в магазина вече не ми дават на вересия". Ръцете ми се разтрепериха. Дадох й колкото пари имах.

Докато пътувах се замислих, колко възрастни хора живеят на така, на прага на бедността в нашата страна България?

Обидно е, да знам че на този хал е баба ми, дядо ми, а за в бъдеще ще бъдат родителите ми и живот и здраве, някой ден, аз.

Всичко е един омагьосан кръг. Държавата се опитва да задържи младите хора тук, но с какво... С безработицата и глада, с ниските заплати и пенсии?

Да се строят ел. централи и да се канят американски звезди за по 300 000 лв. може, но да се помогне на нашите деца и родителите - не. Отчаяна съм. Обичам България, обичам родината си, но не обичам страната си.