В него като задължение на училищния директор било вписано осигуряването на нормален образователен процес без прекъсване и намирането на заместници на стачкуващите. 

Именно след упоритите стачки през последните години дошли и делегираните бюджети, и други положителни промени в образованието.

"Къде ще дойдат заместниците, щом - според закона за уреждането на колективните трудови спорове, когато стачкува, учителят трябва да е на работното си място в класната стая?" - попита председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Маргарита Денкова.

Синдикатите в образованието отдавна оспорвали и настоявали за либерализирането на стачките. Процедурата била мудна и тромава - списъци, предупреждения, арбитражи, докато в Германия и други европейски страни реакцията била светкавична: днес предупреждаваш, а утре стачкуваш.

"Като ни затворят в класните стаи, там се затваря и скрива и проблемът. Искаме право на стачки като в Гърция и във Франция - да излезем на улицата, публично да заявим какво искаме и да ни чуят", обясни юридическият съветник на синдиката Владимир Стойчев.

Всички образователни закони, програми и учебници се правели от кабинетни хора с по 30-годишен стаж в министерството. Министрите идвали и си отивали с партията, която ги е назначила, но чиновниците все там си оставали. Канцеларщина лъхала отвсякъде. Учебното съдържание натоварвало децата без да им дава практически познания за живота. Обучаването в синуси, косинуси и теореми било абсолютно безполезно за 99 на сто от завършилите.

Повечето залегнали мерки в законопроекта били обнадеждаващи за дългоочакваната промяна в системата. "Отдавна настояваме учениците до ІІІ клас да са без бележници. Има други методики  за оценяване. Да няма до ІV клас повтарячи, а изоставащите да наваксат с допълнителна работа през лятото, е също добро, както и да се осигури целодневно обучение на първокласниците, чиито родители пожелаят", оцени част от предвидените промени заместник-председателят на синдиката Юлиян Петров.