Автор е на стихосбирките "Начало", "Само миг", "Продължение", "Южен прозорец", "Югоизток" и стихосбирката за деца "Шоколаденият Мечо".

През 1982 г. е отпечатана първата му документална книга "Завинаги в сърцата ни", следвана от "До златната звезда". Изключително сериозен принос към летописа на града е неговата "Пловдивска енциклопедия" (близо 400 страници), претърпяла четири издания. С особена популярност се ползва другата му книга дневникови записи "Грандкафе "Кристал'', излязла също в четири издания. 

Към тези заглавия трябва да се прибавят и книгите "In memoriam"' - литературни портрети на изтъкнати пловдивски интелектуалци, документалният роман-хроника "Време на надежди" - за периода от Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892) до Балканската война (1912), родовата хроника "Майстор Славо", сборника "Пловдивските кметове" (в съавторство) от Освобождението (1878) до днес, както и книгата "Пловдивските почетни граждани" (в съавторство). 

За журналистическото и публицистичното му творчество е удостоен с "Почетен знак на Пловдив". През 2006 г. получава и Голямата награда "Йосиф Хербст" на СБЖ за цялостен принос към българската журналистика.