"Всеки пловдивчанин да даде по 1 лев. За година... Няма да съжаляват. Ще имат най-прекрасния парк с монумента на Братската могила. Ще видят, че си струва", призова скулпторът Ставри Калинов и сам изпразни джобовете си като първо дарение за бъдещото възстановяване на Братската могила, предаде репортер на Plovdiv24.bg.
Кметът на "Западен" Здравко Димитров събра около себе си освен Калинов, художника Красимир Тодоров и архитект Любомир Шинков, който е бил сред първоавторите на занемарения днес монумент в един от най-прекрасните краища на града до Гребната база.
Вече има конкретни идеи как да изглежда монументът, а до две седмици ще бъде представен и макет. Голите пространства между бетонното седемлистие, над които сега виси слънчевото или намръщеното небе, ще бъде покрито със съвременен прозрачен материал, така че всичко вътре да се вижда, но и да се създаде уют и там, сред творбите на големия скулптор Любомир Далчев, да се създаде нова духовна атмосфера чрез концерти и други обществени инициативи. Зимна градина, платна на съвременни художници също ще намерят своето място в могилата.
"Мнозина свързват Братската могила с един период, затворен в рамките на 45 години между комунизма и новото време на демокрацията, но те се лъжат. Това не е просто някакво си партизанско движение, а пресъздадената от камък цяла наша история - каквато е, независимо дали ни харесва", разказа арх. Шинков.
Още през 1955 година започнала историята на Братската могила. Градският народен съвет, както тогава се наричала общината, обявил конкурс за място на мемориала. Първо му отредили територията върху Небет тепе. Конкурсът спечелили арх. Шинков и арх. Матей Матеев. Не станало. След 4 години "отгоре" пак се присетили за паметника, но кандидати не се намерили и след още 4 - през 1968 година, най-сетне конкурсът станал и бил избран колективът, в който после се включил и Любомир Далчев. Направен бил първо техническият проект, а през 71-ва година почнали и същинските работи. До 74-та всичко трябвало да бъде готово, както и станало. Лично тогавашният пръв държавен и партиен ръководител на тоталитарната държава Тодор Живков дошъл да пререже лентата на 9 септември послучай 30-годишнината от тачената в онези времена така наречена Деветосептемврийска революция.
Много се бързало да се спазят сроковете, затова и проектът останал незавършен - трябвало да има и художествено осветление, и музикално озвучаване.
Арх. Шинков разкри, че идеята е била силуетът на монумента да наподобява на тракийска могила, каквито има много в пловдивските околности, а гледано от птичи поглед, да прилича на каменен венец.
Предстои скулптурните фигури да бъдат аранжирани според волята на автора им, която Далчев е описал в писмо до общинските власти още през 90-те години и едва наскоро изровено изпод прахоляка. Сегашните скулптури ще бъдат пренаправени, тъй като много от тях са останали без глави и ръце.
"Според Далчев българските герои трябваше да бъдат създадени по образец на православната иконопис. Както ликовете и ръцете на светиите са със сребърен обков, така и към каменните тела на своите герои скулпторът направи лицата им и ръцете от бронз. Тях откраднаха", разказа Шинков.
"Беше преди 7-8 години. Идвам една сутрин на работа и гледам - скулптурите обезобразени. Веднага се разтичах и намерих крадците - в едно трабантче бяха наблъскали главите и ръцете. Българи бяха, а не роми, трима бели мъже. Пред полицията обясняваха, че не знаели как скулптурните части се оказали в колата им", спомни си Неделчо Неделчев, който от 11 години работи като охрана на Братската могила.
До днес откраднатото тогава се пази в няколкото хранилища на комплекса. А какво станало с крадците, охранителят така и не знае. Години се точили съдебните дела, 4-5 пъти го викали да свидетелства, за последно чул, че един от заподозрените се бил преселил в чужбина.
И днес всеки, който пожелае, може да отиде и да разгледа - мемориалът е отворен от 9,30 до 16,30 часа. Посетители не липсват, има дори чужденци, на които скулптурите правят впечатление дори в осакатения си вид. Някои пловдивчани на средна възраст идват да си припомнят как като пионерчета са давали караул пред могилата, други пък някогашни булки да покажат на децата си къде са поставяли цветя след бракосъчетанието си.
Промяната, която замислят Здравко Димитров и съидейниците му, е възможно да стане за година. Подкрепа имат и от общината, от нея пари няма да се искат, тя ще помага като поддържа чистота и ред в околното пространство, което също ще се промени до неузнаваемост.
За финансирането се чакат дарения. "Има криза, но хората с пари не са свършили. Бедата е, че най-богатите нямат желание", отбеляза Димитров, но е сигурен, че на каузата ще се отзоват както състоятелни, така и по-бедни хора с щедри сърца. От следващата седмица урни за дарения ще се появят във всички големи магазини, както и в мола в район "Западен".