Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| В снагата на Альоша има 46 тона бетон, преместването - невъзможно | ||||||
| ||||||
Монументът е изработен от железобетонна конструкция, ползвани са гранит и сиенит. Общата му височина е 17,30 м, самият войн е висок 10,80 м. Главата му е 7 тона, а шмайзерът му - 2 тона. Стъпалата от площадката до паметника са около 100, толкова, колкото са били работниците каменоделци, по данни на един от тях. Хората работили три години за построяването му – от 1954 до 1957 година, при добри и лоши метеорологични условия. През това време се помещавали в подножието на хълма във временно изградени бараки. Камъните дялали долу, и по релси ги качвали на върха, за да ги монтират. Кипял къртовски труд. През цялото време на градежа строителите били посещавани от важни особи на Съветския съюз, всеки от които имал някакви претенции, спомня си каменоделецът Никола Тотев. Те правели различни коментари на изпълнението. Така например, година след започване на работата по проекта, строителната площадка посетил инкогнито Никита Хрушчов, генерален секретар на ЦК на КПСС, който отбелязал, че фигурата е неправилно проектирана - шмайзерът трябва да бъде високо издигнат, а не насочен надолу. И поискал това да се промени. След това изказване при каменоделеца Тотев се отбил Червенков, който го попитал може ли паметникът да се пригоди така, както иска другаря Хрушчов. Бригадирът Тотев категорично заявил, че е невъзможно, защото ще трябва нов проект, нови пари и още една година работа. На друго посещение дошъл заместник-министърът на отбраната на СССР Сергей Бирюзов, придружен от Антон Югов, който пък критикувал пръстите на войника, опряни към главата. Именно от него каменоделецът Никола Тотев за първи път чул името "Альоша“, след което всички работници започнали да наричат паметника така. Как се стига до решението за създаване на паметника на Альоша: През януари 1947 г. в Пловдив е създаден Общо градски инициативен комитет за изграждане на паметник на Съветската армия с първи председател ген. лейтенант Асен Греков – началник на Пловдивския гарнизон тогава. Задача на комитета е да популяризира идеята сред обществото, да търси архитекти и скулптури. Първоначално е замислено да се изгради костница, като е възложено на секретаря на комитета Васил Найденов да издири и събере имената на загиналите червеноармейци. С Постановление № 3 на Министерски съвет от 26.12.1947 г. се регламентира нормативно изграждането на паметника. През 1948 г. след решение бъдещият паметник да се изработи върху втория по височина хълм на Пловдив - Хълмът на изворите Бунарджик, в основите му е зазидана капсула на времето с послание за идните поколения. След широко разгласяване на идеята започва набирането на дарения от общини, отечественофронтовски организации, женски благотворителни дружества и хора от Пловдивско. На заседание на Пловдивската община от 1948 г. се решава да се преведат на Комитета 10 млн. лева за изграждането на паметника. Следва обявяване на конкурс между български архитекти, скулптури и художници. Първоначално не се присъжда първа награда и конкурсът се провежда още няколко пъти. Сред проектите е "Червен богатир“ (многофигурален), който се доближава най-много до изискванията на комисията – за яснота и четливост в пластичните образи, отчитане на архитектурата свързана с терена, да не нарушава силуета на хълма и да е с добра видимост. Проектът обаче не е одобрен през следващите години от обществото и комисията, въпреки, че е направен макет за демонстрация. По-късно узрява идеята за еднофигурален паметник с автор скулпторът Васил Радославов, който е одобрен от комисията. Отново се прави макет 1:1. Изпълнители на проекта са колектив от скулптура Любен Далчев, Тодор Босилски и Александър Спасов, а за строител е избрана Пловдивската строителна организация "Местни строежи“. Строителството започва през 1954 г. Решение за изпълнение на паметника е прието от 18-членна комисия с оценка "високо качество“. Паметникът бива открит на 05.11.1957 г.. Монументът е създаден в чест на руските войници, загинали в Европа по време на Втората световна война и се казва Паметник на съветската армия, но е известен като "Альоша“. Поставя се началото на традиция при посещението на различни личности в Пловдив цялата делегация да се изкачва до "Альоша“ и да засажда по едно дръвче, а на местно ниво става дестинация за абитуриенти и младоженци. До паметника са се изкачвали и засаждали дръвчета много известни хора, между които и космонавтите Юрий Гагарин и Валентина Те
Статуята изобразява съветски войник, държащ автомат "Шпагин“ и е разположена така, че да гледа на изток към Москва. Онова, което превръща паметника в уникална забележителност без аналог е фактът, че той е единственият известен персонифициран монумент, свързан с Втората световна война. Човекът, спечелил скулпторите с външността и излъчването си и послужил като прототип за статуята на Альоша, се нарича Алексей Скурлатов. През годините на войната той участва в най-голямата танкова битка край Курск, служи в 217-а танкова бригада и 234-ти артилерийски корпус. Когато съветските войски навлизат в България през 1944 г., Алексей е свързочник в ротата на капитан Калашников и се грижи за кабелната връзка между Пловдив и София. Външността му олицетворява руския воин – висок, рус, със сини очи. Тя впечатлява български скулптор, който рисува няколко скици. Алексей Скурлатов не подозира за своя гранитен двойник до 1981 година, когато е обнародвано истинското име на войника, от чийто лик скулпторите почерпили вдъхновение. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда "Альоша“ за пръв път на своята 60-а годишнина. На прием в българското консулство е удостоен с отличието "Розетата от Плиска" и става почетен гражданин на Пловдив. Пловдивският "Альоша" е изключително популярен в страните от бившия Съветски съюз. Там дори се пее песен за монумента, написана от Ян Френкел. Текстът разказва за войник от камък, стоящ на хълма в порои и сняг, пазещ спомена за всички безименни руски герои, загинали в Европа. Дебатите за премахване на паметника датират от началото на 90-те години като е имало много идеи за това. Едни са искали да се взриви, други – да се превърне в антена на частна телевизия. Имало е предложение на главата на Альоша да се сложи кенче на Кока Кола, или да се демонтира и премести до Братската могила. Някои общественици свързват статуята с комунистическия период в българската история и именно затова желаят премахването й. Успоредно с това обаче се появяват и групи в негова защита, призоваващи за провеждане на допитвания до жителите на града и запазването му като част от историята. На срещуположния край на билото на Бунарджика се намира друг паметник, свързан с Русия - на Александър II и на войските, освободили Пловдив от турско робство. Построен е през далечната 1881 година. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 117 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/20 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 18.03.2022 г.
0
на 11.03.2022 г.
+1
на 11.03.2022 г.
0
на 11.03.2022 г.
0
на 11.03.2022 г.
-3
на 11.03.2022 г.
+1
на 11.03.2022 г.
-5
на 11.03.2022 г.
-1
на 11.03.2022 г.
0
на 11.03.2022 г.
+7
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Първи и Вечни
valen
Майна 
DDZ
titikaka
Локо Капана
Рицар Джедай
coco shanel
Miro ffffffUuu
KUINОще новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: До минус 19 градуса този уикенд, ще натрупа сняг
13:04 / 21.11.2024
Предупредиха лошо собственика на лъскав черен "Мерцедес" в Пловдив
14:24 / 20.11.2024
Елитът на България се събра в НДК, Марта Вачкова с нов кавалер
08:35 / 21.11.2024
Жената, заснела трагедията: Виждаше се оголеният череп на Гунди
10:58 / 21.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив? | ||
| Да (5402) | 59% | |
| Не (2937) | 32% | |
| Не мога да преценя (872) | 9% | |
