Вероятно малко хора знаят историята на тази къща в центъра на Пловдив
Вероятно много малко са хората, които знаят историята на тази къща на Понеделник пазара,в подножието на Джамбаз тепе. Тя се намира на ул. "Съединена България "№11. На тази улица останаха само две къщи - тази и на арх. Семов.
Къщата има много дълга история, започваща някъде от 1930-1940г. Има запазени снимки, на които се вижда какво е имало на това място преди тя да се изгради. Земите са били собственост на Църковното настоятелство и тук е имало много стари паянтови сгради.
Четиримата братя, двама от които са адвокати - Апостол и Костадин Стойкови, един лекар д-р Иван Стойков - рентгенолог и един лесовъд решават да си построят нова жилищна сграда и всеки да има по два етажа. Д-р Иван Стойков е баща на известния пловдивски музикант проф.Николай Стойков.
Познавах и тримата братя. Възрастовата ни разлика беше голяма, около 50-60 г., но това не пречеше на нашето общуване. Най много съм общувал с Апостол Стойков. От него научих много неща за Пловдив и за строежа на къщата. Бяха добри, интересни и талантливи хора. Лесовъдът прекара живота си в Казанлък и рядко идваше в Пловдив.
Родът на братята започва от известното родопско село Павелско. Спомням си и техния баща дядо Кольо. Не знам той кога се е преселил в Пловдив. За дядо Кольо до края на живото му се грижеше най-големият му син Апостол, с когото живееха заедно на първия етаж на споменатата къща.
Дядо Кольо обичаше да го разхождат с файтон и често го разхождаха. В края на годините си заболя от силна склероза, загуби паметта си и не беше на себе си. Но винаги беше много усмихнат, приказлив и приветлив. Издебваше, когато го няма Апостол, излизаше на улицата, спираше някой от минаващите файтони качваше се на него и къде отиваше никой не знаеше, а и той самият също не знаеше.
Настъпваше голяма тревога и паника. Всички роднини и съседи тръгваха да търсят и да разпитват за бай Кольо. Минаваха тревожни часове докато го намерят.
Братята теглят кредит и започват да строят. Идеята е всеки от тях да има по един магазин и по два апартамента, по-голям и по-малък.
За съжаление не си спомням кой пловдивски архитект е проектант на тази къща. Нейният архитектурен образ е малко по-различен от строените по това време къщи. Фасадите са богато остъклени, защото по цялата южна фасадна стена на всяка стая има огромни прозорци, които напомнят за нещо средиземноморско. Така са искали собствениците. Характерни за фасадата са и широките балкони с характерната си извита форма и плътния стоманобетонов парапет.
И на четирите фасади има големи еркери, подпрени от мощни стоманобетонови конзолни греди.
Когато се е строяла къщата, споменът от голямото пловдивско земетресение от 1928г. е още пресен и това е причината да не се прави икономия на материалите, от които зависи здравината. Инженерът проектант тогава е правил изчисленията по доказаната немската методика, която е била възприета в България по това време. По тази методика са изчислени и построени отпреди близо сто години десетки сгради в Пловдив показали завидна здравина въпреки икономичната си стоманобетонова конструкция.
Край на първа част
Из спомените на арх. Олег Каразапрянов