©

Бивши и настоящи студенти от ПУ "Паисий Хилендарски":	виж още

Старт на "Паисиевите четения" с тържествено слово ще даде деканът на Филологическия факултет доц. д-р Живко Иванов. По реда на церемониала, към присъстващите с приветствия ще се обърнат вицепрезидентът Маргарита Попова, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, ректорът доц. д-р Запрян Козлуджов и представителят на Фондация "Народните будители и АЗ" Кирил Атанасов.

Международната научна конференция "Паисиеви четения" се организира ежегодно от Филологическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски". Тази година тя ще се проведе на 2 и 3 ноември и ще бъде посветена на 250-годишнината от написването на "История славянобългарска". Участие са заявили 210 представители на 52 научни институции от 15 държави, съобщи доц. Козлуджов.

Сред поредицата от инициативи, с които Филологическият факултет на Пловдивския университет отбелязва юбилея, е издаването на преписи на Паисиевата история. През настоящата година ще бъде отпечатан първият - т. нар. "Геров препис", който Националната библиотека вече е предоставила за издаване. През 2013 г. се предвижда да бъде отпечатана "Първа Харитонова преправка на "История славянобългарска" - ръкописна възрожденска книга, съставена през 1831 г. от монаха таксидиот Харитон Рилец в село Змеево, Старозагорско.

В рамките на "Паисиеви четения" ще се състои кръгла маса с международно участие на тема "Българската езикова политика в условията на глобализация и европейска интеграция", както и тържествено честване на юбилея на проф. д.ф.н. Иван Куцаров, един от основателите на филологическото образование в Пловдив и бивш ректор на Пловдивския университет.

Ще бъде открита и скулптурната изложба "Словото на изкуството - изкуството на словото" на "Група 9" - арт формация, в чийто състав влизат девет художници: Иван Ушев, Маргарит Гьорчев, Георги Великов, Димитър Митев, Николай Симеонов, Стелиян Стелиянов, Митьо Митев, Павлин Йорданов и Евгений Григоров. Изложбата включва 48 авторски графични постера с изображения на първобългарски епиграфски писмени паметници, старобългарски азбуки "кирилица" и "глаголица", съвременни кирилски шрифтове и sms-езика.