Дончев беше признат за виновен в това, че на 09.09.2012 г. и на 10.09.2012 г. в гр. Съединение, при условията на продължавано престъпление противозаконно е лишил от свобода сина си - малолетния Рангел Дончев, като деянието е извършено по начин, мъчителен и опасен за здравето на пострадалия.

В продължение на 12 години Димитър Дончев живеел на семейни начала с Мария Тодорова в Съединение. От съвместното им съжителство през 2007 г. им се родило детето Рангел Дончев. През лятото на 2011 г. Димитър Дончев и Мария Тодорова се разделили, като последната заживяла със сина си Рангел при майка си - Петра Тодорова, в с. Болярино. В края на август 2011 г. Мария Тодорова напуснала страната и заминала да работи в Кипър, като оставила сина си Рангел на грижите на майка си. Подсъдимият, от своя страна, вземал детето при себе си за около една-две седмици. Детето не искало да живее при баща си, а при баба си Петра, тъй като се чувствало спокойно и защитено в нейния дом. Поради това, когато подсъдимият пристигал в с. Болярино, за да го вземе за известно време при себе си, то плачело и не желаело да тръгва с него, макар последният да настоявал за това. 

За кратките периоди, през които пребивавал в дома на подсъдимия, Рангел често оставал гладен и ходел със занемарен външен вид - лошо облечен, мръсен, рошав. На 09.09.2012 г., вечерта, Димитър Дончев оставил портфейла си със сумата от 50 лв. в него на масата в една от стаите на къщата, в която живеел. Малко по-късно същата вечер той го потърсил, но не го намерил на посоченото място и попитал сина си Рангел за него. Момчето обяснило, че го било взело, но не знаело къде го било оставило. Подсъдимият, от своя страна, го търсил из къщата и двора, но не го открил.

Междувременно същата вечер, около 21.00 часа, Христо Дундин отишъл в дома на подсъдимия, който му обяснил, че Рангел бил загубил портфейла му с 50 лв. в него. Тъй като в това време момчето заявило, че било оставило въпросния портфейл в стаята на баба си Петруна, Дончев проверил и там, но отново не го намерил. Ядосан, той започнал да бие сина си с юмруци и шамари и детето се разплакало. В един момент подсъдимият зашлевил толкова силен шамар на сина си, че момчето залитнало и паднало по очи в дупка на двора /дълбока около 50-60 см/, а от носа му потекла кръв. 

Като видял това, Христо Дундин помогнал на детето да се изправи, избърсал кръвта от носа му и го сложил да легне на диван в остъклената част на къщата. В това време, около 22.00 часа, в дома на подсъдимия пристигнал и Георги Попов - негов съсед, на когото Христо Дундин разказал за случилото се. Подсъдимият, на свой ред, уведомил Попов за това, че Рангел бил изгубил 50 лв. 

Детето полежало на дивана за малко, докато кръвта спряла да тече от носа му, след което станало и отново излязло на двора. Тогава баща му пак го задърпал да му показва къде точно бил изгубил парите. Тъй като не успели да ги намерят, Дончев ударил още няколко шамара на Рангел, след което го завлякъл до един метален стълб, представляващ част от метална конструкция, която служела за простор и се намирала в двора пред къщата, където живеел обвиняемият.

Последният завързал здраво ръцете на детето, като ги прекарал от двете страни на металния стълб и със сезал пристегнал китките му една в друга. През цялото време петгодишното момченце плачело и треперело от страх, а Христо Дундин и Георги Попов увещавали Дончев да преустанови агресията си спрямо Рангел и да го освободи.

Подсъдимият обаче дори не им отговарял, а само сумтял и през цялото време крещял на детето: "Къде са парите? Къде прибра парите, бе? Къде ги скри? Къде са петдесетте лева? Мама ти да еба циганска!". 

Нещо повече - той взел от двора една черничева пръчка и тръгнал към детето, като възнамерявал да го бие с нея и му крещял, че щял да го "смачка от бой". В този момент обаче Дундин отишъл до Д. Дончев, грабнал пръчката от ръцете му, счупил я на две и я хвърлил на двора. Потресен от случващото се и от нечуваната жестокост, която подсъдимият проявявал към сина си, Христо Дундин предупредил Д. Дончев да не закача повече момчето. След това Дундин взел от къщата нож и прерязал сезала, с който подсъдимият бил вързал ръцете на детето, които вече били посинели. 

Рангел влязъл вътре в къщата, а баща му, Дундин и Попов останали на двора. Последните двама се опитали да успокоят Д. Дончев, като същевременно му обяснявали, че не следвало да се отнася по този начин към сина си. Тъй като искали да се уверят, че подсъдимият се е успокоил и повече нямало да посегне и да нарани детето си, Дундин и Попов останали в дома му до около 00.00 часа на същата дата - 09.09.2012 г., когато заедно си тръгнали оттам. 

Тогава, късно същата вечер, останал сам със сина си, подсъдимият го съблякъл гол и го вързал по описания по-горе начин - със сезал през китките на ръцете, за същия метален стълб на двора. След това той му нанесъл множество удари с ръце и с пръчка по главата, лицето, гърба, по краката и по ръцете. В един момент вследствие на така нанесените от подсъдимия удари от носа на Рангел потекла кръв, започнали да кървят и ръцете му. Завързан и гол в тъмния двор, с разкървавен нос и ръце, Рангел плачел и треперел от студ и страх, но това не умилостивило подсъдимия, който по-късно, сутринта на 10.09.2012г., доволен от извършеното от него, се похвалил на св. Дундин: "Спуках го от бой!".

Известно време след като бил завързал сина си и му нанесъл побой по горния начин, когато вече бил "наказал подобаващо" детето, подсъдимият го освободил, като развързал ръцете му. 

Същата вечер - на 09/10.09.2012 г., прибирайки се в дома си, потресен от извършеното от Дончев спрямо сина му и притеснен за малкото дете, Христо Дундин разказал на майка си - Йорданка Дундина /първа братовчедка на Дончев/, за случилото се в дома на последния.

На 10.09.2012г., рано сутринта, Петруна Дончева заминала за гр. Пловдив и се върнала у дома си едва следобед същия ден. На посочената дата, около 10.00 - 10.30 часа, Димитър Дончев отново започнал да търси из къщата и двора, където живеел, липсващия му портфейл /със сумата от 50 лв. в него/, но и този път не го намерил. В това време при подсъдимия пристигнал св. Христо Дундин, притеснен и загрижен за Рангел. Малко по-късно, около 11.00 часа, в дома на Д. Дончев дошла и Йорданка Дундина, която също искала да види момчето. 

Дундина забелязала, че по ръцете на момченцето имало рани, по носа му се виждала засъхнала кръв, наранявания имало и по главата му. То й обяснило, че му било лошо и че баща му го е бил. Последното разказал на майка си и Христо Дундин, който в това време също бил там. Тъй като челото на детето било горещо и то очевидно имало температура, Йорданка Дундина казала това на подсъдимия, който само отвърнал: "Да хваща пътя и да отива да се лекува...".

Последният дори се заканил, че нямало да даде на сина си нито да яде, нито да пие. Тогава, незабелязано от братовчед си, от когото се страхувала, Дундина влязла в къщата, взела оттам половин таблетка "Парацетамол" и чаша със сок и отново скришом от подсъдимия, дала на детето да изпие лекарството. Притеснена за Рангел, Йорданка Дундина седнала до него, като настояла пред братовчед си да вземе детето при себе си за през деня. 

В този момент подсъдимият ударил силен шамар на момченцето, от който то залитнало и щяло да падне на земята, но Дундина го хванала и прегърнала, за да го предпази. Тогава подсъдимият изкрещял към нея: 

"Пусни го, то си е мое, ако трябва, ще го утрепя...". Детето започнало да плаче и се вкопчило в Дундина, от която търсело утеха и помощ, като й казвало, че искало да отиде в с. Болярино при баба си. Подсъдимият се разпоредил на Йорданка Дундина да остави Рангел, като отново повторил, че детето било негово и "ако трябвало, щял да го утрепе".

Дундина се възмутила от подсъдимия, но не посмяла да стори каквото и да било друго, за да помогне на малкото дете, тъй като се страхувала, че Дончев можел да нанесе побой и на нея. Така тя си тръгнала и оставила Рангел - разплакан и уплашен, при баща му. В къщата на подсъдимия останал св. Христо Дундин, който си тръгнал малко след майка си. 

Христо Дундин се прибрал вкъщи при майка си, като й споделил, че подсъдимият отново бил съблякъл Рангел гол, бил го завързал по гореописания начин и се канел да го бие. Тогава Дундина настояла синът й да сигнализира в УП - гр. Съединение за случващото се. 

Междувременно, решен отново да го накаже за това, че бил изгубил портфейла му със сумата от 50 лв. в него, на същата дата - 10.09.2012 г., около 11.00 часа, подсъдимият за сетен път съблякъл Рангел гол и го завързал за процесния метален стълб /представляващ част от метална конструкция, ползвана за простор/ в двора на къщата си, които действия на Дончев били възприети от Христо Дундин /както е описано по-горе/.

Димитър Дончев завързал здраво ръцете на детето, като ги прекарал от двете страни на металния стълб и със сезал пристегнал китките му една в друга. След това Д. Дончев започнал да нанася на малкото момче удари както с ръка, така и с пръчка по главата, по лицето и по различни части на тялото - по гърба, по краката и по ръцете. В един момент вследствие на така нанесените от подсъдимия удари от носа на Рангел потекла кръв, започнали да кървят и ръцете му.

Детето плачело и молело баща си да спре да го бие и да го освободи, като му казвало: "Недей!", но последният не проявил каквато и да било милост и човечност към сина си и продължавал по описания по-горе начин да удря момчето.

Петгодишното дете не можело нито да се защити от така нанасяните му от баща му удари, нито да избяга от него. Така Дончев оставил сина си Рангел гол и вързан за металния стълб в двора на къщата в продължение на повече от два часа и половина, през което време продължавал да му нанася удари с ръце и с пръчка по главата, лицето, гърба, по краката и по ръцете. 

Безпомощно и отчаяно, треперещо от студ и подсмърчащо, с наведена глава и с кръв, течаща от носа и ръцете, детето стояло в продължение на часове неподвижно, голо и вързано, като не виждало помощ отникъде. Същевременно подсъдимият не само че не го развързвал, но и продължавал с жестокостите си. 

Той ту биел малкото момченце с пръчка и с ръце /по лицето, главата, гърба, по краката и ръцете/, ту отново започвал да търси портфейла си из къщата и двора, но като не го намирал, продължавал с изтезанията над детето по описания вече начин. Около 13.30 часа същия ден - на 10.09.2012 г., Йорданка Дундина се върнала обратно към дома на Дончев, за да види Рангел. Като приближила входната врата на къщата на братовчед си, тя видяла момченцето голо и вързано със сезал през ръцете за металния стълб в двора, с наведена глава и с кръв, която течала от носа му. Изплашена от вида на детето, Дундина си тръгнала, без да влезе в дома на подсъдимия. 

В това време, около 13.30 часа същия ден - на 10.09.2012 г., по подаден в УП - гр. Съединение сигнал, в дома на подсъдимия на посочения адрес пристигнали полицейските служители при УП - Съединение към РУП - Труд - Кръстю Булкин и Янко Берберов, които при разкрилата се пред тях гледка останали безмълвни и потресени. 

Берберов веднага се спуснал да развърже детето, но така и не могъл да стори това с голи ръце, а се наложило да използва за целта нож, предоставен му по негово нареждане от самия подсъдим. Така Берберов срязал сезала, с който Дончев бил завързал ръцете на Рангел, и момченцето най-после било освободено - но не от баща си, когото в продължение на повече от два часа и половина умолявало за това, а от полицейските служители. 

Последните веднага след това го облекли и се погрижили за него, като го отвели със себе си. Нещо повече - подсъдимият най-безцеремонно и без да демонстрира каквото и да било чувство за вина и угризения за стореното от него обяснил пред двамата полицаи за това кога, как и защо бил съблякъл гол сина си, бил го завързал и му нанесъл побой, като заявил, че по този начин целял да го накаже за стореното от него /за "кражбата" на пари и цигари/ и да го "превъзпита". 

Детето било заведено на лекар, след което било настанено в Кризисен център към ДДЛРГ "Олга Скобелева" - гр. Пловдив. След като научила за случилото се със сина й Рангел, Мария Тодорова се завърнала в България и поела грижите по отглеждането му, като отново заживяла с него в дома на майка си в с. Болярино, обл. Пловдив. 

Със заповед от 08.10.2012г. на Директора на ДСП - гр. Пловдив било прекратено настаняването на Рангел в Кризисен център - гр. Пловдив. В края на м.януари 2013 г. Мария Тодорова решила отново да замине да работи в Кипър, поради което на 24.01.2013г. въз основа на изрично подадена от нея декларация със заповед на Директора на ДСП - гр. Раковски Рангел бил настанен в ДДЛРГ "Роза" - с. Зелениково, обл. Пловдив, където детето се намирало и към момента. 

Делото се разгледа по процедурата на съкратеното съдебно следствие без разпит на свидетели и вещи лица. Подсъдимият признава изцяло фактическите обстоятелства по повдигнатото му обвинение, поради което му се налага по - ниско наказание. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.