Форумът съвпада с наближаващата 100-годишнина от първия превод на произведението на български - през 1911 г. от литературоведа Александър Балабанов, обясни доц. Светла Черпокова от Катедрата.
В рамките на събитието ще бъдат представени научни изследвания и доклади за влиянието на Софокловия герой върху творчеството на известни български автори като книжовника Неофит Бозвели, поета Гео Милев, режисьора Крикор Азарян, композитора Андре Букурещлиев и други творци от различни сфери на изкуството.
Работилницата „Съдбата на Едип - български маршрути" е посветена на литературното, преводното, театралното и хуманитарното възприемане на известната Софоклова трагедия в България, обясниха организаторите. Предвижда се издаване на сборник с докладите и дискусиите на уъркшопа.
Междувременно доц. Светла Черпокова и главен експерт Стефка Видева от Филологическия факултет на Пловдивския университет подготвят сайта „Атика в България". В него ще бъдат включени електронни сценични досиета на постановки на трагедията „Едип цар", както и театрални интерпретации на произведението в България.
Съпоставка на операта „Името на Едип" от Андре Букурещлиев с операта оратория „Едип Цар" на Игор Стравински и мястото й в музикалната драматургия ще направи световноизвестната пианистка Анжела Тошева. Тя ще предостави на присъстващите на уъркшопа концертна версия на операта на Букурещлиев, излъчвана по радио „Франс" на 31 май 1978 г.
Директорът на Кукления театър в Пловдив Виктор Бойчев, Антония Каракостова - дългогодишен драматург на Народен театър „Иван Вазов", и Искра Николова, преподавател от НАТФИЗ „Кръстю Сарафов", ще изнесат доклади за влиянието на трагедията „Едип цар" върху българския театър.
Със свои презентации за интеркултурното влияние на явлението „Едип цар" в уъркшопа ще се включат още психолози от Медицински университет - Пловдив, преподаватели от ПУ „Паисий Хилендарски" и СУ „Свети Климент Охридски", обясни доц. Черпокова.
Софокъл е майстор на характери и новатор в театъра - въвежда трети актьор в трагедията, увеличава броя на хористите от 12 на 15, засилва музикалния момент. Съзнателно, воден от познаването на човешката психология, античният автор въвежда ефекта на „погрешното мнение" на зрителя, утвърждава използването на декори. Смята, че трагедията най-добре преподава история и дава пример за подражание, подчертават авторите на проекта за Едип.
Многостранният талант на античния поет го превръща в идеален обект на литературната работилница в Пловдив, смятат организаторите. Това е и причината наред с литератори, театрали и музиканти в уъркшопа да участват и психолози.
Ръководител на проекта „Съдбата на Едип - български маршрути" е проф. Клео Протохристова, която оглавява Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание във Филологическия факултет на Пловдивския университет. За реализирането на уъркшопа съдействат Консулството на Република Гърция в Пловдив, Съюза на учените и Поделение „Научна и приложна дейност" в ПУ „Паисий Хилендарски".