След Освобождението на гр.Пловдив на 16.01.1878 г. на базата на турската военна болница, разположена в къщата на Й. Груев и още няколко къщи в града, се разкрива руската военна болница. Първата заповед за създаване на българско военно лечебно заведение в града е издадена през 1889 г. от полк. Сава Муткуров, тогавашен министър на войната.

Болницата е била подчинена на бригадния лекар, а се е управлявала от лекаря на един от полковете. Разполагала е с 80 легла "за долни" чинове и осем за офицери.

През 1892 г. се преименува в Дивизионна болница и е на подчинение на Втора Тракийска дивизия. Със Заповед № 56 от 17.09.1912 г., болницата се разформирова, тъй като е обявена обща мобилизация. Организират се 10 нови болнични учреждения, които вземат участие в Балканската и Междусъюзническата война. През 1913 г. отново се възстановява от санитарния капитан Танков, и съществува като Втора Дивизионна болница до септември 1915 г., когато отново е разформирована.

За участие в Първата световна война се създават нови болнични учреждения, но на фронта отива само Втори дивизионен лазарет. След края на войната, през октомври 1918 г. гарнизонната болница започва отново своята дейност под ръководството на подп. Танков.

През 1920 г. с МЗ №82 болницата се разформирова поради намаление на армията, а от 31.03.1921 г. окончателно престава да съществува по силата на Ньойския договор. През 1924 г. на основание МЗ №115 базата се сформира отново с название "Първостепенна Военна болница - Пловдив".

Началник е д-р Кювлиев, който изпълнява длъжността до 22.08.1934 г. На 18.05.1938 г. заведението е преименувано на "Втора дивизионна болница" и разполага със 120 легла. През периода 1938 - 1944 г. са разкрити 6 отделения: вътрешно, хирургическо, нервно, КВО, УНГО, рентгенологично отделение, зъболекарски кабинет, аптека, домакинство. 

По време на бомбардировките през 1944 г. болницата е евакуирана в Земеделския техникум в с.Садово - Пловдивски окръг, като в Пловдив остават само тежко болните. Пряко участие във войната болницата не взима, но непрекъснато лекува ранените от фронта. 

През 1951 г. базата се премества в бившата сграда на национализираната Католическа болница на бул."Хр.Ботев" №69 заедно с поликлиниката, която се е намирала на ул."Отец Паисий", и започва да функционира като Гарнизонен госпитал с поликлиника. Неин началник е мед. майор Димитър Г.Хаджиев. По- късно през август 1952 г. началник на болницата става мед.майор д-р Никола Писаров, който служи до 1963 г.

През 1955 г. базата получава ново название - Военна болница. През 1964 г. е надстроен още един етаж на сградата, а през 1979 г. - допълнителна голяма и модерна поликлинична част. В тези години са защитени 16 научни медицински труда. В базата работят шест професори и петима доценти, сградата разполага с 320 легла. Средният и младшият медицински състав се увеличават. През 1976 г. за началник на болницата е назначен полк. Рангел Василев, който остава на тази длъжност до септември 1990 г.

Осемдесетте години от миналия век са години на разцвет за Военна болница- Пловдив. В нея се лекуват годишно около 8 500 болни, извършват се над 800 тежки операции, а в поликлиниката се извършват над 120 000 прегледа.

През 90-те години след няколко поредни съкращения болницата остава със 120 легла и значително редуциран персонал. През 2002 г. името на лечебното заведение се променя на Болнична база за активно лечение (ББАЛ) - Пловдив към ВМА, София. Считано от 02.07.2009 г. с Постановление на МС № 168, ББАЛ се преименува на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) -Пловдив към ВМА.

Въпреки ведомствения си характер днес заведението е отворено за всички граждани, нуждаещи се от лечение на заболявания, по които болницата има сключени договори със Здравната каса - по 96 клинични пътеки, и с 13 фонда за доброволно здравно осигуряване. В момента обслужва около 12 000 военнослужещи и цивилни служители от системата на МО, което представлява над 30 % от Въоръжените сили.

Заведението разполага със 122 болнични легла, разпределни в три клиники: по вътрешни болести, хирургия и нервни болести, добре уредена реанимация и четири отделения - очно, отолангично, по физикална и рехабилитационна медицина. Има Консултативно-диагностичен блок с девет приемни кабинета и модерна регистратура, към който функционират и три диагностични отделения - отделение по образна диагностика, по клинични анализи (клинична лаборатория) и отделение по клинична патология, разполагащи със съвременна диагностична апаратура. 

От 1956 г. до момента болницата е база за специализация за висши медицински кадри и среден медицински персонал. Днес в МБАЛ-Пловдив към ВМА работят 57 лекари и 74 специалисти по здравни грижи. Броят на пациентите, преминали през кабинетите на КДБ през 2013 г. е 40 136, а през 2012 г. те са били 33 648. От тях - кадрови военнослужещи или граждански лица в БА, МО и структурите на подчинение на министъра на отбраната - 9 114 или 23 %. 

С богатите си традиции и добрия си имидж сред обществеността на града и областта, военната болница в Пловдив продължава да бъде предпочитано лечебно заведение. Остава надеждата, че усилията на сегашния малък, но мотивиран и високоспециализиран колектив, ще бъдат подкрепени от военното и държавното ръководство в името на все по- доброто й и перспективно развитие.

Официалното честване на 125-годишнината от създаването на Военна болница - Пловдив ще бъде днес от 17.00 ч., във Военен клуб - пл."Централен", гр. Пловдив .
Програмата включва Тържествено събрание и празничен концерт на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили.