Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Всички истински пловдивчани знаят кой е той | ||||||
| ||||||
Какво е интересното и иновативното в този мащабен проект, който започнахте? Първо, ако ми позволите една шега. Аз, като чуя думата "иновативно“, и ми става лошо, защото това предполага писането на някакъв проект без всякаква цел и отговарянето на някакви абсолютно измислени критерии. Сега сериозно. Що се отнася до проекта, свързан с книгата "Средиземноморски молитвеник“ на Предраг Матвеевич, това е един опит да се разкаже за културния дух на Средиземноморието, за духа на Средиземноморието изобщо. Задачата е да се създаде театрален спектакъл, което още повече усложнява въпросите около тази тема и ние сметнахме, че е невъзможно да се справим със собствени усилия, без да се допитаме до знанието и мъдростта както на хора, които се занимават с тази тема, така и хора, които живеят там, като примерно проф. Имануел Мифсуд от университета в Малта, поет и писател. И общо взето с питане на специалисти в тази област събрахме един доста разнообразен кръг от хора, които в петък и събота работиха в четири сесии в камерната зала на Драматичен театър в Пловдив, размишлявайки и обсъждайки що е това Средиземно море, единно ли е, или се разпада на малки морета. Как е описано в Античността, как е възприемано сега, как изглежда като го погледнеш от северната му страна, как изглежда като го погледнеш от южната. Много въпроси, които така или иначе касаят идентичността на всички, включително и на нас, българите. Защото ние, все пак, граничим с част от Средиземно море, което е Черно море. Малко хора говорят за това, че всъщност Черно море, както го описват древните автори, е залив на Средиземно море. Така че тези връзки, те са многогодишни, те са многоаспектни. И затова ни трябваше един такъв спокоен, интелектуален, дълъг разговор, в който имахме удоволствието да чуем най-уредно много предположения, хипотези, да чуем познанието на хора, които са запознати с античната литература, със старогръцката литература, с латинската, с римската литература. Изобщо хора, които знаят и могат много. Но в края на краищата, нашето емоционално удоволствие беше, че като наш гост успя да дойде, с малко закъснение, и дъщерята на Предраг Матвеевич, автор на тази изключително вълшебна книга "Средиземноморски молитвеник“. Нека да кажем все пак, г-н Секулов, каква е вашата идея? Какво мислите да направите? Доколкото разбирам това ще бъде проект на няколко етапа. Какво успяхте да извлечете от тази първа научна конференция и да кажете какво замисляте, всъщност? Аз да ви кажа какво замислям в момента е много рано, ние точно затова и направихме тази научна конференция, за да разпръснем следите, да очертаем някакъв ясен обект на мислене. Защото да се събере всичко в един двучасов спектакъл не е проста задача, да видим кое е онова значение, коя е онази дума, която покрива всъщност духа на Средиземноморието. Така че питате ме за нещо, което тепърва има да се работи, стъпило на базата на тази конференция. Това ще е вторият етап, да се направи някаква рамка. И може би ще се наложи още веднъж да се събере този форум, за да може да обсъдим тази рамка вече като предложение: коя история, приказка за какво всъщност ще бъде този спектакъл. Сега открихме мисълта за Средиземноморието, а за да се направи спектакъл, трябва да се открие и глаголът. Това замисляме много хора, не съм само аз. Идеята ви е всъщност да направите спектакъл, нали така? И то спектакъл не какъвто и да е. Вижте, искаме да направим спектакъл, предназначен за антична стена, т.е. да е на открито. И вече, в зависимост от нашите таланти, нашето трудолюбие, да успеем да му осигурим пътуване, пак казвам, ако успеем разбира се, да му осигурим пътуване по античните сцени на Средиземноморието. Задачата е много голяма, много трудна и най-вероятно пътуването на такова нещо ще бъде и доста скъпо, но нищо не пречи да мечтаем. Доколкото чета от това, което ни представяте като анонси, този спектакъл ще бъде нещо като емблема на Пловдив? Е, чакайте, да не бързаме, много ви моля, да не бързаме с големите определения. Вижте, ако се направи един добър спектакъл, ако един спектакъл има своята публика и живее дълго във времето, той така или иначе се превръща в някакъв знак. За емблема – много бързо и лесно се лепят етикети, не е много почтено в изкуството да имаш такива мераци, малко нездравословни ми изглеждат. Но въпреки всичко, искаме да направим спектакъл, който да има своята благодарна публика. И пак казвам, в началото на много дълго пътуване сме, дано Господ да помага и да сме живи и здрави. И отново да попитам, от тази първа сесия, първата конференция, която направихте, какво успяхте да извлечете от нея? Ами, вижте сега. Първо, аз съм абсолютно задължен да кажа, че това желание да се съберат хора от цяла Европа беше невъзможно без разбирането на Община Пловдив за същността на това, което правим. Значи, когато Община и институция си говорят, разбират се и чертаят планове за бъдещето, това общо взето е най-правилният подход, който може да се постигне. И то се постига чрез две неща: първо, чрез работа съвместна, и второ, чрез доверие, че тази работа няма да остане без резултат. Общо взето работата на Драматичния театър и на Общината през последните 5-6 години, от спектакъла "Одисей“ насам, дават добри плодове и Пловдив видя резултата от това. Все пак бяхме на Международна театрална олимпиада, гостувахме в Атина, Будапеща на големия европейски фестивал. Това са измерими факти и те допринасят откриването и на Пловдив като град, като културна дестинация на много хора. Но това е единственият път. Няма друг, в който един град да стане видим в културно отношение, освен ако не произвежда оригинален продукт, настоявам на това нещо, и този оригинален продукт не ражда добра оценка, когато пътува навън. Така е. Всъщност някакви рамки очертали ли сте, имате си срокове някакви? Рамки времеви не сме очертали. Все пак, като знам, че горе-долу един подобен спектакъл иска да събира енергия някъде около година и половина-две, мога да кажа, че или в средата на 2026-а или 2027-а би трябвало да има някакъв резултат. Но пак казвам, това е много голямо първо, мисловно, а след това организационно и финансово усилие, за което трябва да се изминат съответните етапи. В началото на нещо интересно сме, но работим с необходимата доза смирение. Аз не знам друг театър да е правил по този начин спектаклите си, да започва от такова проучване. Затова казах иновативен проект. Нека да не си приписваме някаква форма на изключителност. Колегите по всички български театри работят сериозно и често ползват научни консултанти. Не е нещо ново, може би мащабът е малко по-голям този път, но пак казвам, това беше постигнато благодарение на подкрепата на Община Пловдив. Но да кажем, че сме ние първи е много нескромно, даже бих го определил и за нахално. Кои са постановките на театъра, които в момента събират най-много публика? Ами, репертоарът на един театър в никакъв случай не може да бъде само еднопосочен. По принцип спектаклите, които имат най-голям успех сред публиката, са "Одисей“, "Коприна“, "Без кръв“ – новият спектакъл с македонците, които направихме. Но не по-малко зрителски успех има един актьорски феномен като Камен Донов. Неговите спектакли също са много посещавани. Нека все пак да не забравяме, че в театъра има и прекрасни представления на Стайко Мурджев. Така че се стараем да работим в различни плоскости. Имаме един спектакъл, който е погледнал към бъдещето след 50-60 години – "2084. Rex“, чиято премиера излезе на 16 януари. Така че се опитваме да бъдем интересни за зрителите. А имате ли млади надежди, актьори, на които разчитате особено сега? О, вижте, който среди продукцията на Пловдивския театър, ще види, че в последните 3-4 години в Пловдив дойдоха много добри млади актьори. Разбира се, на първо място бих казал актьор, който вече не е млад, той е вече абсолютно доказан актьор, това е Константин Еленков, който играе "Одисей“ и играе в различни постановки. Но сега дойдоха разбира се Борис Кръстев, Мартин Раков, Ивана Крумова, сега дойде и Катрин Гачева. Изобщо много здраво, младо ядро се очертава. Но това всъщност е и нашата задача, няма да векуваме и трябва да подготвим младите. Но трябва да ги подготвим, а не просто да ги поканим. Защото специално театърът иска много опитност, иска да се познават процесите. Много лесно може да се разруши нещо градено с години. Т.е. давате път на младите. Ние каним и много млади режисьори. Това е абсолютно осъзната политика при нас. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4619 |
| предишна страница [ 1/770 ] следващата страница | |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Драми в семейството на Андрей Арнаудов
08:59 / 10.02.2025
Морето се отдръпна на 200 метра при Измир
16:44 / 10.02.2025
България ще осъмне в ледена хватка
18:10 / 10.02.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив? | ||
| Да (9633) | 56% | |
| Не (5751) | 34% | |
| Не мога да преценя (1744) | 10% | |
