©

Впоследствие е възстановен и участва в приватизацията на предприятието. Тогава на преден план излиза частният бизнес и той се впуска в него. Прави колбасарски цехове, изнася месо. Идва момент, когато решава, че трябва да се освободи от тази дейност и да се посвети на туризма. През 1998 г. купува "Стария Пловдив" АД, в което влизат знаковите ресторанти "Пълдин", "Ритора" и хотел "България". Това става при управлението на Иван Костов. Пак тогава се сдобива със знаковия за Пловдив хотел "Санкт Петербург", както и с бившите бази на ЦК на БКП "Слънчев ден" и хотел "Хисар". Запазва за себе си морския курорт, а хотела в Хисаря продава на бизнесмена Димитър Георгиев.

По това време Гергов се афишира като привърженик на демокрацията, отбелязват негови биографи. Но идва Симеон Сакскобургготски и пловдивският бизнесмен се сближава с царя и юпитата му. Тогава купува ЦУМ от частен собственик. В периода 2004-2005 г. започва все по-упорито да говори за БСП и да демонстрира симпатии към левите идеи. През 2005 г. подновява членството си в БСП в низовата организация на пловдивския район "Северен". На власт вече е правителството на Сергей Станишев.

През юни 2006 г. прави в съдружие с пловдивската община "Пълдинтуринвест" и в края на същата година влиза в управлението на Пловдивския панаир, както и в неговата собственост чрез смесената фирма. Когато Гергов придобива Международния изложбен център, председател на съвета на директорите е Корнелия Нинова. Тогава тя е зам.-министър на икономиката. Запознати казват, че още тогава са се разбирали отлично.

Партийният му връх бе 335 дни - толкова продължи мечтата на Георги Гергов да е в червеното ръководство. Гергов всъщност е истински партиен човек. Не само защото членува в БСП вече 41 г. и не напусна партията с Георги Първанов, с когото бяха изключително близки. А и защото като бизнесмен с възможности неведнъж е давал гръб на партията и другарите си, предоставяйки хотели и зали за партийни събития. Беше кандидат за кмет на Пловдив в момент, в който никой друг не пожела - след срива на партията през 2015 г. Остана четвърти, но изнесе битката с достойнство.

Коментарите за него никога не са еднозначни. Социалистите, особено в Пловдив, оценяват приноса му за партията. Редовият социалист обаче го възприема като олигарх. И именно това е в основата на битката му с лявото крило в партията.

ВРАГЪТ

"Да седнеш на преговори с Георги Гергов за общи проекти, е все едно да обядваш с дявола." Така депутатът от ГЕРБ и бивш кмет на Пловдив Спас Гърневски коментира идеята в палата №1 на международния панаир, чийто мажоритарен собственик е Гергов, да се направи опера.

ПРИЯТЕЛЯТ

"Гергов е обикновен човек с добро сърце. Никой не помни името на онова ромче, което се нуждаеше от трансплантация на черен дроб. Нужни бяха 160 000 лв., Георги ги даде от раз." Това разказа бившият ректор на Медицинския университет доц. д-р Георги Паскалев, който е сред приятелите му. Казва, че благодарение на Гергов изградили за 3 месеца аудиториите на вуза. Той е и основен ктитор на двата параклиса - на МУ и на УМБАЛ "Св. Георги", построи и голямата църква "Св. Кл. Охридски" в пловдивския кв. "Хр. Смирненски".

ХОБИ

Гергов е запален ловджия и любител на расови жребци. В конната база в с. Ягодово, която е негова собственост, се отглеждат чистокръвни животни. Сред тях е легендарният кон Раце Пуц, смятан за най-елитния и най-скъп у нас. Експертите го оценяват на близо 4 млн. евро.

СЕМЕЙСТВОТО 

Гергов се радва на сплотено семейство. Със съпругата си Вили живеят в пловдивското село Ягодово. Заедно са от 42 г., а историята им прилича на Ромео и Жулиета. Двамата се оженили още в гимназията без благословията на родителите си. Гергови имат двама синове - Цветомир и Тодор, които са в семейния бизнес. Вили върти основно парк-хотел "Санкт Петербург".

САШО ДОНЧЕВ

Строител на газопроводи до1991 г., Сашо Дончев днес е съсобственик на "Овергаз", все още с 50% дял на "Газпромекспорт", на компании от газовия сектор. И издател на в. "Сега". В търговския регистър като едноличен собственик на капитала на "Сега" ЕАД е записана фондация "Дончев", която е регистрирана във Великобритания.

Газовият бизнесмен Сашо Дончев е роден в Ямбол през 1953 г. Тези дни от изявленията му стана ясно, че освен че е приятел с Волен Сидеров, е бил и приятел с брата на Валери Симеонов, на когото казвали Сашо Протона, и е в добри отношения с лидера на патриотите и евентуално бъдещ министър на енергетиката.

Милионите му идват, защото успява да се намести като посредник между българската и руската държава в газовите доставки през деветдесета. След Ямбургската спогодба България и Русия не са си уредили отношенията в газовата сфера и с помощта на Илия Павлов и Рем Вяхирев той става незаобиколим фактор в доставките до 2013 г., когато е махнат от правителството на Бойко Борисов.

Дончев завършва Руския държавен университет за нефт и газ "И. М. Губкин", а у нас - "Външноикономически отношения" във Висшия икономически институт "Карл Маркс". От 1978 до 1991 г. работи по газопроводите Русия-Турция" и магистралния газопровод "Тула-Москва-Киев".

Влиза в газовия бизнес през 1991 г. със заем от 8000 лв., за да плати вноската си в уставния капитал на "Овергаз", във фирмата са съдружници с Илия Павлов, убития собственик на "Мултигруп". Въпреки че се говореше, че тогавашният шеф на "Газпром" Рем Вяхирев е имал Павлов като син, в газовия бизнес казваха още тогава, че ще остане Сашо Дончев.

За онова време той е разказвал: "По това време писах няколко пъти на Вяхирев, че ако иска да успее в България, трябва да върви с мен". Това е времето, когато Дончев е близък с руснаците. Бившият шеф на "Булгаргаз" Васил Филипов е казвал за "24 часа", че по време на преговорите с "Газпром" и "Топенерджи" Сашо Дончев е бил от руската страна.

Идва времето на сагата на "Топенерджи" от 1995 до 1998 г., когато тази смесена руско-българска компания искаше газовите тръби на България. Сашо Дончев е изпълнителен директор на компанията. С разправиите за мрежата се приключва при правителството на Иван Костов. Дончев споделя в медиите, че по това време е живял със съпругата си по хотели, за да се крие от Иван Костов, който бе премиер.

През 1998 г. "Овергаз холдинг" на Сашо Дончев изкупува акциите на "Мултигруп" в "Овергаз инк" и Павлов излиза от бизнеса с газа.

Дончев остава. А "Овергаз" дълги години стои между "Газпромекспорт" и "Булгаргаз" и взема комисиони. Мотивът е, че с парите ще прави газификацията в градовете ни. В нея 50% от дяловете са на "Газпромекспорт".

През 2013 г. при кабинета на "Борисов" след дълги преговори с руснаците "Овергаз" е отстранена като посредник. През годините "Овергаз" взема лицензи за газификация на 51 общини. Изграждат се 2200 км газоразпределителна мрежа, която стига до 250 000 евентуални клиенти, но клиенти са 60 000 домакинства. Дълги години КЕВР определяше 12% норма на възвръщаемост на капитала, за да може компанията да си изплаща инвестициите.

В последните дни на 2015 г. "Газпромекспорт" отряза "Овергаз" от директни доставки от 1 януари 2016 г. Това изправи на нокти правителството на Борисов, тъй като имаше опасност клиентите на частната компания да останат без газ в най-студените дни и по Нова година. Тогава стана ясно, че "Газпром" и Сашо Дончев са в развод. В средата на миналата година дори се писа, че "Овергаз" ще плати 180 млн. долара на "Газпромекспорт". Дончев заяви тези дни, че руснаците явно не искат парите, а нещо друго. 

ГРЕХЪТ 

Издател е на вестник "Сега" - синоним на вестникарска скука. Вестникът има ограничен тираж, но вярна аудитория предимно сред лявата интелигенция, която все още го възприма като проруско издание. Всекидневникът се чете заради карикатурите на Христо Комарницки. Те безспорно са остроумни, макар рисунъкът да е малко груб, както смятат повечето от нарисуваните. Другата причина е колонката на Димитри Иванов, който е популярен колумнист.

Иначе всекидневникът е изцяло субсидиран от Дончев и той не крие, че няма амбиции да се самоиздържа. Тоест той служи само за прокарване на някаква политика. Появява се през 1998 г. и не е бил рентабилен нито за миг. Подозира се, че Дончев стои зад новия вестник "Прас прес" и телевизията Би Ай Ти. Основанията за това са присъствието на Нери Терзиева, която след като напусна Петър Стоянов, му е верен сътрудник.

ВЪЗГЛЕДИ

Дончев има слабост към либертарианството. Той е голям почитател на Айн Ранд - американската писателка с руски произход, която е идеолог на дясното либертарианство. Много хора намират писанията ѝ за нескопосана есеистика, обвита в мъгляви философски разсъждения. Айн Ранд е причината за прословутата среща с дамския клуб.

Освен именитата писателка Дончев има слабост към Слави Трифонов, когото подпомага в тежките години на шоуто. Близък е с Волен Сидеров в периода преди "Атака".

СЕМЕЙСТВОТО

Сашо Дончев и съпругата му, полякинята Ева, имат двама големи синове - Даниел и Георги, и двамата са женени. Дончев и Ева се запознават в Москва, където са учили. Дончев има внук от сина си Даниел и съпругата му и внучка Ева от сина си Георги и съпругата му - моделката Ава Крондева. 

ОБЩЕСТВЕНИК

Сашо Дончев е председател на УС на Българската стопанска камара, българската асоциация "Природен газ", Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, почетен председател на Българо-руската търговско-промишлена палата. Член е на съвета на настоятелите на Техническия университет - София, на УС на Съюза на издателите в България, на УС на фондация "Атанас Буров". 

Дължи богатството си на Илия Павлов и Рем Вяхирев. След 13 г. работа по газопроводите у нас и в Русия през 1991 г. Сашо Дончев влиза като частник в газовия бизнес. Той става съдружник в "Овергаз" с Илия Павлов, разделят се през 1998 г. Между 1995 и 1998 г. е изпълнителен директор на българо-руската газова компания "Топенерджи". По-късно в "Овергаз" влизат и руснаците с "Газпромекспорт", като държат 50 на сто от акциите. От миналата година тече излизането на руснаците от газоразпределението в България, но още не е приключило. Ако разводът стане факт, Дончев ще е собственик на цялата компания и на голяма част от разпределителната мрежа.

Източник: в. "24 часа"