 © |  |
Един от първите въпроси, които си зададох като млад телевизионен журналист някъде в средата на 70-те години, беше защо хората на екрана не изглеждат така, както мислех, че ще изглеждат.
Снимаме някакъв герой на труда, човек вдъхващ респект, а на екрана не остава нищо героично.
И обратното - снимаме някакъв дребен човечец, който казва две-три никакви думи, а казаното се запомня.
Постепенно осъзнавах, че има някакви механизми, които дообработват образа на екрана, добавят някакви обертонове, а често обръщат внушението наопъки.
Започнах да ровя из литературата - не намерих нищо написано по въпроса. Единствено в някакви съветски пропагандни книжки, посветени на западната идеологическа диверсия, се споменаваше за нещо, което се наричало "манипулация".
Манипулацията обаче стигаше точно до Берлинската стена и не можеше да мине към нас.
При нас всичко беше честно и едно към едно.
Беше, ама не съвсем.
Манипулацията по нашенски можеше и тук да се открие, но трябваше по-набито око.
Минаха няколко години и станах цар на това не съвсем чистоплътно изкуство.
Когато исках да покажа, че някакъв интервюиран е еснаф, го слагах да седне на фона на някакви фикусчета и плюшени мечета. Примерно.
Когато се научих сам да монтирам, тогава пред мен се разкри безбрежен хоризонт от хватки. Монтажът се оказа чиста далавера.
От това къде ще срежеш фразата, как ще я извадиш от контекста, колко пауза ще оставиш преди или след отговора при интервютата, откъде ще домъкнеш следващото изречение, кой ще бъде следващия интервюиран и каква ще бъде първата му дума...Всичко това даваше безкрайни възможности да се променя реалността.
Толкова бях горд, че когато трябваше да напиша дипломна работа след една квалификация във Факултета по журналистика, гордо включих в нея цяла глава със заглавие "Изкуството на манипулацията".
Застанах пред комисията, всички бяха благосклонни освен професора по "идеологическа диверсия". Не споменавам името му - отдавна е покойник.
Разлисти човекът дипломната ми работа, която естествено не беше чел, лицето му изразяваше благосклонност до момента, в който съзря думата "манипулация".- Това за нашата журналистика ли се касае? - попита той строго.
- За нашата - отговорих гордо със самочувствието на човек, направил съществен научен принос.
И тогава се разрази невероятен скандал. Професорът се разкрещя, че в нашата социалистическа журналистика такова животно няма, че манипулацията е характерна само за онзи свят, в който човек за човека е вълк.И че за проводници на такива тези като мен нямат място във Факултета и изобщо в родната социалистическа журналистика.
Добре, че в комисията имаше приятели, които съвсем манипулативно успокоиха професора, обяснявайки му, че всъщност аз съм искал с родни примери да предпазя нашата журналистика от вредното влияние.
Пощадиха ме.
Когато дойде Десети ноември и куцо и сакато се юрнаха да манипулират, бях с едни гърди преди всички.
Само че меракът ми вече беше минал. Може би бях помъдрял...
Та се сетих за всичко това вчера, когато разбрах, че предстои пресконференция на Яне Янев, на която той ще разобличава някакви изборни далавери на ГЕРБ в Пловдив отпреди 1 година. Използвайки някакъв сензационен видеоматериал.
И се сетих, че става дума за един филм, към който и аз имам някакво отношение. Правихме го по през есента на 2009, когато в един от пловдивските райони, населен основно с цигани, се проведоха частични избори.
Филмът беше поръчков, трябваше да се документират различни партийни прояви от последните дни преди изборите.
Колегите снимаха надълго и нашироко, след това подредиха епизодите почти едно към едно.
Хвърлих едно око на филма като стана готов, и си помислих колко места в него има, които ако се извадят от контекста, ще послужат идеално на враговете на ГЕРБ.
За Яне Янев обаче не се сетих.
Като разбрах какво е намислил, веднага си спомних за една реплика на кандидата за кмет от ГЕРБ. Той призоваваше партийния си началник да се погрижи за няколко емисари на ДПС да ги приберат в полицията. Ужас. Жива полицейщина.
Само че секунда след това същият началник добавяше, че могат да бъдат прибрани само ако има защо. След още секунда се обясняваше, че т.н.емисари всъщност са криминални търговци на гласове, а не партийни активисти.
Звъннах на Сашо Диков, който се канеше да предава на живо пресконференцията, и му казах какво ще покажат - според мен, хората на Яне Янев и къде точно ще теглят ножицата. Точно в стила на манипулацията, която бях описал още през 1978 година.
Оказах се пророк. Яне Янев беше избрал точно този епизод и го беше срязал точно както бях предвидил.
Чест прави на Сашо, че попита Яне директно дали това е краят на епизода или има още нещо.
Яне Янев се усмихна малко смутено, вдигна рамене и каза, че има само това. Нищо повече не знаел да има по-нататък.
Излъга безсрамно и нагло.
Кореспондентът на Нова телевизия в Пловдив обаче, Благо Бекриев му е името, реши да провери каква е истината, намери оригинала на филма и пусна, както съкратената част, така е целия епизод. И така лъсна задника на манипулаторите.
Някой да не помисли, че съм манипулирал Благо. Не бях го виждал отдавна, но си помислих, че тъй като той пада малко мой ученик, сигурно е запомнил лекцията за манипулацията, която чета на всеки млад колега под формата на спомени за 1978 година. А по-вероятно сам да е стигнал до тайните на телевизионния монтаж.
Пиша всичко това не за да ставам адвокат на ГЕРБ. В този филм има други реплики, чийто смисъл партийните активисти ще се налага да дообясняват. И няма да им е лесно.
Има обаче и реплики, които ако също се извадят от контекста, ще представят ГЕРБ като първи последователи на майка Тереза.
Спомням се поне една от тях - "Ние от ГЕРБ никога няма да купуваме гласове".
Та многолика е истината. И като че ли най-малко приляга на Яне Янев да се представя за неин апостол. Особено като се има предвид, че в същия цигански квартал на последните парламентарни избори РЗС спечели "изненадващо "1000 гласа. Без кракът на Яне Янев да е стъпвал там.
Така следващият епизод в скандала май ще се казва "Крадецът вика: "Дръжте крадеца".
Източник: Евгений Тодоров, zaprehoda.blog.bg |
Зареждане ...
RSS
