Шекспир никога не е бил толкова актуален: ..... Да бъдеш, или да не бъдеш? – Това е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба, или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край? ..... Кой би понасял гаврите и бича на времето, неправдата на силния, на гордия презрението, мъките горчиви на отвъргната любов, потъпкването на законите, безочието на властта, онуй презрение, което получава смиреното достойнство в награда от недостойнството – кой би търпял това, щом може да намери мир с едно замахване? Кой би желал да носи това бреме и да страда, да стене в тоз мъчителен живот? Но ужасът пред нещо след смъртта — страната неоткрита, от която не се е връщал никой пътник още — смущава волята и ето, че по-скоро сме готови да търпим сегашните злини, отколкото към други неизвестни да се хвърлим. Така съзнанието ни създава от всички нас страхливци; и така естественият цвят на смелостта изтлява в бледността на наште мисли. Дела на сила и величие пред този страх изменят своя път и губят име на дела…

И как ще стане майна,определението на съда е окончателно.Може да се промени ако Лудото го хванат на границата че бяга отБългария.Няма как да обжалваш необжалваемо определение.Нали уж си юрист,или си завършил Благоевград-за миски и стирптизьорки.