За Мильо лудия и лудостта на политиците - паметниците в Пловдив

Темата за бивши и настоящи творения на монументалното изкуство, украсяващи Пловдив, станали жертва или родени вследствие политическата ситуация, както и за странните или нелепи хрумки на местни и не местни политици е обект на статия в днешния брой на в-к "Монитор" под заглавие "От лудия Мильо до лудостта на политически активните лица".
Подчертавайки, че градът "бе между първите, които направиха опит да се отърсят от символите на комунистическия режим", авторът припомня за ликвидираните в зората на демокрацията на паметници на Сашо Димитров, Лиляна Димитрова, Петър Ченгелов, пловдивските комунари, авторът се спира по-подробно на темата за най-дискутирания през годините пловдивски монумент - Альоша. Паметникът, който "веднага след промяната като греда в очите на стигналата до властта бивша опозиция," беше предлаган за разрушаване и разпродаване на сувенирни късове при кметуването на "лекаря-пътешественик Гаро Томасян". "Последва нещо като състезание по изобретателност между новите демократи. Между най-екстравагантните идеи бе предложението на бившия оргсекретар на СДС, а сега шеф на партията на Евгени Бакърджиев в Пловдив Лазар Костов за префасонирането на Альоша във Васил Левски. Визуално голобрадото лице на съветския солдат не било далече от образа на Апостола, освен това ботушите лесно щели да станат на цървули, а кепето - на калпак. Повече трябвало да се чука шмайзерът, за да се превърне в револвер. Идеята на Лазар Костов бе определена като кощунствена и от червените редици дойде контрапредложението паметникът да бъде превърнат в бутилка "Кока-Кола". Когато стана ясно, че от чисто строителни съображения е трудно облицованият с гранит бетонен монумент да се катурне, а от Москва и действащото още Генерално консулство на Русия в Пловдив предупредиха за икономически и политически последици, настъпи отрезвяване. Проучване на обществените нагласи показа, че пловдивчани приемат паметника като част от историята на града и искат той да се запази. За да се спасят от поражение, демократичните сили си спомниха, че всъщност самите руснаци не харесвали монумента. Припомнено бе, че навремето Никита Хрушчов нарекъл Альоша "мокра кокошка", когато му го показали", четем още в статията. В крайна сметка гранитният колос "изгледа" от Бунарджика цялото шоу и си остана в Пловдив за разлика от руското консулство, двама кмета и ред политици, напуснали един след друг сцената, бихме добавили ние.
Гюро Михайлов е друг пловдивски "монументален герой", неудобен от политическа гледна точка, но в ерата на комунистическия режим. В статията се припомня за мистериозното изчезване на паметника на храбреца-будала през 1962 г. и появяването му отново 32 г. по-късно.
"Своеобразен рекорд по най-кратък престой постави изчанчената скулптура на Света Богородица с Младенеца, която бе поръчана от Съюза на репресираните," четем по-нататък в статията. Става дума за монтираното миналата година пред Общината и изчезнало за една нощ уж защото не било добре укрепено 7-тонно "скулпторно недоразумение", което така и не беше заменено с нещо друго.
Сред по-новите монументални придобивки на Пловдив статията се спира на бронзовата фигура на Мильо лудия и символизма, вложен в бръкналата дълбоко в джоба му ръка.