Героинята на пиесата е Надежда, жена на четиридесет години. Заедно с детето в нея, малката Нади, тя се връща в спомените си към социалистическа България от 70-те, за да се опита да разбере защо нейните родители са взели съдбоносното решение да напуснат България.
Техният диалог се прекъсва на места от сцени из споменитe, където бащата, майката и други важни хора от детството на момичето оживяват и рисуват картини на противоречиви идеологии, ценности и мечти.
Докато Надежда и Нади се опитват да се приближат до своята истина през учудените наивни детски очи, изплува образът на комунистическа България.
Сублимният момент в пиесата е бягството от България през цяла Източна Европа до Швеция с "Полски фиат" с пловдивска регистрация - бащата на волана, Нади на предната седалка, сестричката й - бебе на няколко месеца - на задната седалка.
Но вече дошла в Швеция, 8-годишната Нади преживява тежко тъгата по всичко загубено така изведнъж и завинаги, и й е трудно да свикне с новата страна, чувства сърцето си болезнено разкъсано на две половини.
"Зайчето" се базира на автобиографичен материал и е личен документ от социалистическа България, излязъл из спомените на едно дете.
Пиесата разкрива също неописуемата тежест, която деца на емигранти чувстват пред своето неясно бъдеще в чужда страна.
Авторката на пиесата, Вера Нестрьом, е родена в Пловдив през 1970 г. и емигрира със семейството си в Швеция през 1978 г. През 2009 година печели първо място на Друмевите театрални празници в Шумен с пиесата " Всичко е наред".
През 2012 Лидия Абаджиева режисира пиесата и "Един ден в неговия живот" за БНР.
Режисьорката Клара Дисен, също така писателка и поетеса, работи в Стокхолм с Teater Moment:um и Шведския кралски драматичен театър.