- Д-р Чобанов, вие присъствахте на 34-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Как премина тя?
- Сесията премина изключително напрегнато. Имаше доста дълъг дневен ред, гледаха се десетки обекти и най-различни въпроси. Например, тества се нова система за гласуване от членовете на Комитета.
- Какви решения, засягащи България, бяха взети?
- На първо място добрата новина от първите дни беше, че точката за състоянието на Несебър - Стария град отпадна от дневния ред. Т.е. отложи се за следващото заседание, което ще се проведе през първата половина на 2011г. Второ, успешно преминаха и двете точки за национален парк Пирин - за състоянието и за новите разширени граници на обекта. Трето, постигнахме договорка за посрещане на специална мисия от наблюдатели, която през месец ноември тази година ще посети Стария Несебър, за да се запознае с усилията на българската страна за решаване на проблемите там.
- Какво дискутирахте по отношение на опазването на световното културно наследство?
- По принцип на тези заседания най-много време се отделя на приемане на нови обекти, обсъждане на състоянието на вече включените обекти и на процедури за "отписване" на обекти. Противно на разпространеното у нас мнение, изключването не е бърз и еднопосочен процес. Първо обектите с проблеми се включват в т.нар. "списък на световно наследство в риск". Времето, което един обект "чака", т.е. се обсъжда за включване в списъка на наследство в риск, може да се определи като един вид "чакалня". След като обектът е в този "негативен списък" той се наблюдава много интензивно. Според това, дали се решават проблемите или не, обектът може да бъде възстановен в "списъка на световното наследство" или окончателно да бъде лишен от този престижен статут. Тези процедури обаче отнемат време, понякога продължават с години. Има и изключения - например един голям европейски обект - град, бе изключен преди известно време доста внезапно заради несъобразен строеж на голям мост. Други обекти - например средновековен град в Кавказ, имат проблеми заради неправилно извършена консервация и реставрация.
- Какво е състоянието на съхраненост и опазване на обекти от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО? Бяха ли направени забележки към България в това отношение?
- Обектите, ако имате предвид българските конкретно, са в добро състояние. Работим по решаването на проблемите на Стария Несебър. Там основната цел е в кратки срокове да се направи т.нар. "План за управление", който е задължителен инструмент за такъв род обекти. В този документ ще се изясняват редица правила по отношение на резервата, в т.ч. строителните и ремонтни дейности, търговията, рекламата и т.н. Въобще най-важното нещо при такива обекти е всичко да се съобразява с културните ценности и да не се пречи за тяхното опазване и социализиране.
- Какви нови културни ценности бяха включени в списъка? Има ли такива от нашата страна?
- Бяха вписани обекти на няколко държави, в т.ч. обект на домакина Бразилия. Ние не сме имали точка за вписване на нов обект, защото още нямаме готовност. Истината е , че се налага спешно да обновим и преразгледаме т.нар. индикативен списък за нашата страна. Това е списъкът на потенциалните ни номинации за списъка на световното наследство, един вид обекти-кандидати. У нас шансове имат обекти като пещерата Магурата, Карановската праисторическа могила заедно с новооткрития в близост погребален комплекс от тракийската епоха, тракийски гробници. Градове като Пловдив и София също имат отлични шансове по линия на т.нар. културен ландшафт или културен пейзаж - със своите уникални исторически центрове. Надяваме се индикативната ни листа скоро да се обнови и да включи всичките ни силни кандидатури, за да можем в следващите години да се похвалим с нови вписвания.
Източник: агенция "Фокус"