Денят на Св. Спиридон е известен още от Възраждането като "Денят на майсторите". В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение празнува на Св. Спиридон, въпреки че всеки еснаф си има светец-закрилник. Почита се като покровител на грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, казанджиите и др. Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски народни веселия, но основна част от него бил и традиционния занаятчийски обред - въвеждането в майсторско звание.
Занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, отивали в църквата за тържествен молебен (литургия). Целият еснаф - майстори, калфи и чираци запалвали голямата свещ пред олтара. За службата жените носели "Иснафско пендихаро" (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се правело "коливо" за живите и за мъртвите, върху което палели свещи. По време на литургията свещеникът споменавал "во време на велики вход" имената на всички живи и починали майстори.
След извършване на литургията еснафът отивал на мястото, където бил приготвен зиафетът (угощението). Цялата процесия била съпроводена от музиканти и множество граждани. Тук устабашията (най-стария и почитан майстор) извиквал кандидатите за майстори, държал им напътствена реч, препасвал ги през рамо с червен пояс, подарявал им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесвал по врата един шамар с думите: "Стани като мен"!
В чест на светеца еснафът закупувал с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Курбанът се раздавал след приключване на църковната служба.
Програмата включва:
• Празнично шествие по улиците на Стария град и градската чаршия - 10,30 ч. (тръгване от двора на РЕМ - Пловдив)
• Освещаване на параклис "Св. Спиридон" в църквата "Св. Петка" - 11,00 ч.
• Посвещаване в майсторско звание (тестерлик) - връчване на майсторски свидетелства на новите майстори в музея - 12,30 ч.