Пловдивските защитници на животните изпратиха протестен апел към 31 общински съветника, призовавайки ги да гласуват против предложението на зам.-кмета по екология
Александър Константинов пловдивският "приют" за бездомни кучета да стане общинска фирма.
До момента въпросното заведение е със статут на ДДИ (други дейности по икономика) като част от структурата на община Пловдив, директно на подчинение на зам.-кмета по екология и се финансира от общинския бюджет. Според сайта на общината "Зооветеринарен комплекс" е създаден през 1994 г. До към август 2007 г., когато получава първата си регистрация от РВМС Пловдив (регистрацията е за животновъден обект), практически функционира извън каквато и да е законова рамка.
За последните 5 години, средно за година са били улавяни 2700 кучета, от които около 2500 - умъртвявани. Останалите са прибрани от хора, които са ги загубили или такива, които са ги осиновили. С други думи единствената "зооветеринарна" и - в последствие "животновъдна" процедура, извършвана в "Зооветеринарен комплекс Пловдив" е била убиването на кучетата. След което труповете им се предават за "утилизация" на екарисажа във Варна.
На 31 януари 2008 влиза в сила Закон за защита на животните (ЗЗЖ), който обръща правилата на 180 градуса. Задължен от същият този закон, Общинският съвет приема Програма за овладяване на популацията от безстопанствени животни. И двата нормативни акта забраняват убиването на кучета, освен в няколко строго дефинирани случай, при строго дефинирани условия (напр. съгласието на представител на организация за защита на животните). От център за изтребление като какъвто практически работи изолатора (90% от "приетите" там животни излизат като трупове), една сутрин същото място със същия персонал осъмва със сменена табела на входа, на която пише "Приют за безстопанствени животни", а екипът от екзекутори - с новата мисия на лекари, гледачи, обгрижващ персонал. Кучетата трябва да се кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и пускат орбатно там, откъдето са взети. Междувременно лекувани, разхождани, предлагани за осиновяване. Общината е поела ангажимента да информира обществеността, да обяснява нуждата от тази промяна, да агитира пловдивчани да вземат куче от "приюта", да отвори вратите (виж видеото) и създаде условия за обществен контрол (изискване на ЗЗЖ).
Според пловдивските защитници на животните, общинската програма се бойкотира, вместо да се изпълнява. Следват серия от протести, жалби, съдебни дела и заповеди, на които градската управа отвръща с рестриктивни мерки спрямо организациите. Според тях идеята изолаторът да стане общинско предприятие е с цел управителят му П. Станев, да стане директор на общинско предприятие - с по-малко отговорности и много повече свобода да разполага с пари.