Димитър Георгиев, председател на Спомоществователно сдружение "Свети Димитър“ в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус", за най-старата църква "Свети Димитър“ в Пловдив.Г-н Георгиев, доколкото разбирам, изложбата, посветена на храм “Свети Димитър" в Пловдив, вече е представена в Народна библиотека “Иван Вазов", кажете какво може да бъде видяно в нея?Ние подехме тази инициатива, за да напомним, че всъщност миналата година сдружението ни направи 20 години от своето съществуване. Затова подехме една такава инициатива да направим две изложби. Първата вече се състоя в Народната библиотека “Иван Вазов", искаме да покажем началото и така да се каже развитието до пускането на обновения манастирски комплекс. Казва се манастирски комплекс, защото той не включва само църквата, а включва още няколко други помощни сгради, две къщи плюс Аязмото и затова казвам манастирския комплекс. Искаме да покажем началото и разрухата, която беше преди 20 години и незавидното състояние, в което се намираше целият този манастирски комплекс.
Тогава там беше се настанила една жена, една старица с множество кучета и котки и беше почти невъзможно даже да се влезе в манастирския комплекс. Трябва да ви кажа как възникна идеята, това беше преди 20 години, когато храмът се отваряше всъщност в продължение на повече от 40 години, само на Димитров ден се отваряше този храм. Нямаше никаква поддръжка и вътре беше меко казано, в безобразно състояние храма - паяжини, мръсотия, стари вещи натрупани. Храмът не беше пипан сигурно от поне 100 години. Храмът е затворен 1952-1953 г, след като до тогава се е ползвал от Руската църква, бил е даден за ползване от Руската църква. И тогава е затворен и в продължение на всички тези години е стоял така в забвение. Даже, когато търсих храм “Свети Димитър", попитах къде в Пловдив има, много малко хора се сетиха, че има такъв в Стария град. И така всъщност тръгна идеята, споделих с мои приятели, Димитровци и така, така. Събрахме се една група ентусиасти, направихме сдружението, и така в продължение на почти 20 години. Ние първия етап го отворихме 2007 г., първият етап казвам, на църквата. След това продължихме реконструкцията отвън, с църковните сгради, с Аязмото. И сега общо взето продължаваме да правим някои дейности, свързани с поддръжката на храмовия комплекс. Освен тази изложба, ние планираме към втората половина на месец май, в Градската градина, където са тези пана за открити изложби, там сме включени в графика на общината. И там малко по-мащабно, искаме да я доразширим тази експозиция, която сме направили, и да покажем на нашите съграждани от Пловдив всъщност какво е свършило това сдружение в продължение на всички тези 20 години.
Това май е първата църква в Пловдив, нали така? Да, да, едва ли ще ми отива да правя абсолютни заключения. Но тя е изградена през 1836 г., тогава е съградена първата църква, една от най-старите, не само в Пловдив, може би и в България. С уникален мраморен иконостас, който също реставрирахме, там за информация, свалихме старите икони, които просто не пасваха на отворите на иконостаса, направихме нови икони. А старите ги реставрирахме и ги изложихме в притвора на църквата, сега са там реставрирани, и всеки би могъл да отиде, да ги види. Защото има уникални икони там създадени.
По какъв начин сдружението обнови църквата, със собствени средства ли? Средствата, над 700 000 лв., са вложени в реставрацията на манастирския комплекс. Основно средства бяха дарение от членовете на сдружението, лични дарения и също така от продажбата от произведения на изкуството, на картини. Всяка година правехме търгове, картините основно се даряваха от нашия приятел Димитър Инджов. Картините бяха изкупувани основно от нас, от членовете на сдружението и основните суми отиваха в касата на сдружението. Това бяха източниците на доходи основно. Интересно е да ви разкажа, че на тази изложба в библиотеката има едно Евангелие, заа което ние разбрахме и решихме да обновим обкова, защото нямаше обков. Тогава с шефа на библиотеката Димитър Минев отидохме до Бачковския манастир, до Сионий, помолихме го за съдействие да си заплатим, но той каза, че ще ни намери майстори. И направи голям жест, като каза, че това ще бъде дарение пък от Бачковския манастир за този храм.
И сега това Евангелие може да се види на тази изложба?Да, може да се види, и всъщност то е било в църквата “Свети Димитър", има връзка, това е първото Евангелие, което е било и се е ползвало в църквата “Свети Димитър" в Стария град, така че и него съхраняваме. И ще си бъде на разположение в Народната библиотека “Иван Вазов" разбира се, за любознателните, и за историци и т.н.
Така че, църквата за втори път възкръсва след вашите реставрации и всичко, което вие направихте за нея.Точно така, искам също да спомена, че когато дядо Арсений беше пловдивски митрополит, тогава всъщност първите разговори проведохме с него и той прегърна идеята. После идеята я продължихме с пловдивския митрополит Николай и винаги сме работили в тясна връзка с Пловдивската митрополия, и винаги сме срещали съдействие и помощ от тях. Даже, 20-годишнината, не знам дали си спомняте, ние я правихме октомври месец 2023 г. в Голямата базилика, имаше повече от 250 човека, имаше отчетен доклад от мен, имаше и много подбран добър концерт, който ние подарихме на пловдивчани. Беше организирано от община Пловдив, с тяхно съдействие стана всичко.
Чудесно, много благодаря, много интересно беше и го разказваме покрай Великден това, за да припомняме хубавите неща, които се случват.Един добър повод да си спомним и за този вид дейности, които правим в Пловдив.
Благодаря ви, да сте живи и здрави да продължавате да го правите!