©

Когато траките идват в Пловдив, на мястото живее местно население, което е било принудено да напусне терасите на пловдивските хълмове. Тази предоисторическа епоха не е оставила повече сведения и не е ясно нито какво е било това население, нито какво е било името на града в онази древна епоха. По тези места траките остават повече от две и половина хилядолетия. Върху Трихълмието те са имали свое селище, което по-късно са обградили с крепостна стена, пише д-р Васил К. Пеев в своите проучвания за миналото на града. От тази епоха също обаче има оскъдни сведения и историците и филолозите не са на едно мнение кое е било най-старото тракийско име на града.

Така се приемат сведенията на древногръцките източници, че най-старото известно име е Евмолпиас или Евмолпиада. Произходът идва от прилагателното "евмолпиос", което значи сладкопоен. То се свързва със славата на легендарния тракийски владетел и певец Евмолп или Евмолпиас. Любопитна е неговата история - той бил легендарен тракийски владетел, син на Посейдон и Хиона, която, за да скрие прегрешението си с Борей (северния вятър), хвърлила новороденото си в реката. Посейдон го спасил и го пренесъл в Етиопия, за да го отгледа там Бентесикюме.

Други историци смятат, че името се е наложило по-късно по аналогия, защото в града е просъществувало племе чак до римската епоха, наречено евмолпийци по името на своя родоначалник. Доказателство за това е надпис, намерен в града и превърнат в музеен експонат. Името обаче не е от тракийски произход и затова като най-приемлива се явява версията, че е дадено на града под влиянието на гръцките колонисти. Смята се, че то е съществувало успоредно с наименованията Филипополис или Филипопол, а през римската епоха градът се е наричал още Тримонциум, Улпия и Флавия.

Това е било по времето на третата династия от създаването на Римската империя, наричана Антонините. Писателят Амиан Марцелин нарича града Eumolpias Vetus (Старият Евмолпиев град). При разкопки в Пловдив са намерени медальони и оброчни плочки, от които се вижда, че тук е имало племе кендриси, както и посвещения на Аполон, наричан Кендрисийски. Същото име е било давано и на обществените спортни игри, продължавали по няколко дни. Те са се провеждали в чест на Аполон Кендрисийски. От това става ясно, че култът към бога на слънцето е бил възприет от траките и почитан в много ранна епоха.

Има сведения, че върху Джендем тепе, наричано още Младежкия хълм, някога е имало храм на Аполон. Там са открити обширни основи, фрагменти и оброчни плочи, някои от тях с надпис "Кендрисо Аполони". Това тракийско име се е запазило със столетие и се предполага, че идва от тракийското Кедрисос или Кендрисос. Но най-познатото и популярно име на Пловдив в древността е Филипополис или Филипопол. Основната хипотеза е, че то е дадено на града от македонския цар Филип II Аминта, който превзема Тракия през 341 г. пр. Хр.

Той си дава сметка за голямото стратегическо и икономическо значение на града и го превръща в първостепенна крепост, в която е разквартируван силен гарнизон. Но според други историци, владетелят е бил във Филипопол само няколко пъти. Според тях, градът е наречен не на бащата на Александър Македонски, който разрешил единствено на днешния гръцки град Филипи да носи неговото име.

Другата версия е, че Филипопол е наречен на други двама императори, носещи същото име - единият е Филип V, който управлявал Римската империя в продължение на 26 години и укрепил най-вече Филипопол. Той дал дъщеря си за съпруга на тракийския владетел Терес ІІ, който управлявал Тракия от Филипопол. Другият император се наричал Филип І Арабина, който вложил много средства за изграждането на града. Това станало, докато той бил император и през 274 година решил да отбележи 1000 години от създаването на град Рим. Тогава отпуснал огромни средства за облагородяване на главните градове на провинциите. Така Филипопол станал много по-красив.

В някои от по-старите карти градът още се нарича с това древно име. То е в основата и на имената, дадени на Пловдив от временните му окупатори, какъвто е случаят с турите, нарекли града Филибе, пише д-р Васил К. Пеев. За пръв път името Пулпудева е споменато от историка Йорданес през 551 г. Смята се, че това наименование произхожда от първоначалното Филипо-дава, втората част от което означава крепост, селище, град на езика на траките. Много спорове предизвиква теорията, че траките са предавали името на града от филупу - пилипу - пулпу. Друга теория е етимологичната - дева на тракийски означава град, а пулпу е езеро.

Някога река Хеброс е обграждала града, а точно под Трихълмието, на мястото на Чифте баня, Съдебната палата, Тунела и гимназия "Св. св. Кирил и Методий" е имало голямо езеро. Някои стари автори наричат Пловдив и Понерополис и Калибе, което означава колиба. Известно време градът е носил и името Тримонциум (Трихълмие), особено по време на династията Антонини, тъй като акрополът му е бил застроен върху трите свързани помежду си тепета на града - Таксим, Небет и Джамбаз тепе.

По време на римската епоха, когато управляват Флавиите, на града е било дадено името Флавия, а жителите му получават граждански права по римските закони. Пак по това време Пловдив е бил наричан още Улпия, Неокор и Метропол, доказват сечените по онова време монети. По време на кръстоносните походи някои писатели споменават града като Принепопл, Синопл и Финепопл.

Смята се обаче, че тези имена се дължат на невежество и неправилно произнасяне на истинското име. По същия начин стои въпросът и с турското име на града - Филибе, което в началото на XIX век помаците произнасят като Хилбьо или Юллбьо. Най-големи спорове в науката произтичат около днешното название на града - Пловдив. Няма единно мнение, но се смята, че то произхожда от някогашното Пулпудева.

Пловдив, според Константин Иречек, е бил наричан градът от сърби и българи, макар да е "безсмислено тълкуването му с българското плодин - плодородие или пладне - юг". Има много източници, които посочват Пловдив като име на града - писмените сведения, оставени от граждани на Рагуза в Далмация, които пътувайки за Цариград молят султана за сключване на съюз. Искането е изпратено от Пловдив на 18 октомври 1430 г., а градът е обозначен като Плоудин.

Наименованието е прието от сръбските летописци, пътешественици и търговци - през 1458 г. Дубровнишкият сенат пише "Плоудину", в тъжба от Дубровник се споменава "Ад Плоудинум", а през 1530 г. пътешественикът Курипешич пише "Плаудин".
В Люблянския български сборник от XVI и XVII век, наред с името "Пловдин" се среща и "Пловдив", като съвременният вариант е използван в български ръкописи от 1636 и 1687 г. Името Пловдив се налага от Найден Геров при започване на борбата за църковна независимост през 1850 г.

Това става чрез многобройните му ученици, техните родители и целокупното българско население, което веднага го приема и разпространява в противовес на турското Филибе и гръцкото Филипополис, пише д-р Васил К. Пеев. Пловдивските гърци веднага възразяват срещу името, казвайки че налагането му означава въстание. Геров успява да отбие нападките и клеветите. През 1867 г., когато се правел ремонт на търговската чаршия по днешната т. нар. Малка Главна улица, един чирак написал върху тенекиена табела името Пловдив и я заковал на фасадата на магазина, в който работел.

Гъркоманът Кацигра пръв забелязал надписа и наредил майсторът на чирака веднага да откове табелата и да я прибере. Кацигра докладвал за случая в митрополията, а чиракът скоро бил арестуван в полицейския участък. При разпита момчето признало, че е заковало табелата и посочило учителя си като свидетел за смисъла и значението на думата. Просветителят също бил призован и обяснил, че става дума за старобългарско име на града, използвано от всички българи. Така чиракът бил освободен, а името Пловдив започнало да се разпространява безпрепятствено.

Източник: Камен Колев/"Десант"