Зов за помощ: Трагичната съдба на една достойна пловдивчанка

- Емилия, от какво точно страдаш, какви са болестите ти?

- Освен слонската болест, имам диабет, тежка сърдечна недостатъчност, предкамерно мъждене на сърцето, дихателна недостатъчност, бъбречни заболявания, венозни заболявания на периферните съдове, гонартроза, коксартроза, дискова херния, катаракта на двете очи, едното е по-засегнато, кератоконус на едното око, 8 диоптъра късогледство и астигматизъм и още и още. Имам свръхтегло 220 килограма.

- Дори когато говориш, ти изпитваш силна болка! Откога си в такова обездвижено състояние, почти не можеш да ставаш от леглото...?

- Заболяванията прогресираха от преди 3 години. Оттогава съм в невъзможност да напусна жилището си. Един или два пъти годишно, с много усилия и с помощ от двама човека, мога да изляза, но през последната година не съм го правила. От 6 месеца влошаването на състоянието ми е драстично. Често правя тежки пневмонии, които са много опасни за мен, заради сърцето. Всеки грип за мен е фатален

- Каза ми, че нямаш роднини и за теб се грижи една жена, която идва веднъж в седмицата. Как оцеляваш?

- Да, така е. Една самотна майка идва. Благодарение на спомоществувателството на доктор Славчо Гюлев съм жива. Този човек ми помага от добро и благородно сърце. Той е научил за моето тежко положение, дойде и искаше на свои разноски, без да заплащам нищо, да оправи зъбите ми, с които също имам огромни проблеми. Той е зъболекар. Заради диабета, тежкото ми здравословно състояние и влошената сърдечна дейност не може да се извършат дори тези манипулации към този момент. Трябва да се стабилизирам здравословно, за да мога да издържа операция на зъбите.

- Звучиш ми отчаяна. В предварителния разговор ми спомена за операция в клиника в Швейцария - как може да стане това, за да се реши проблемът със слонската болест и да водиш отново нормален живот?

- Швейцария е една от малкото страни, в които правят операции на слонската болест. За да отида там обаче, първо трябва да съм стабилна като общо здравословно състояние, а не сега съм в такова. Аз за себе си съм достигнала до извода, че това, което може да ми помогне към настоящия момент за почти целия спектър на моите заболявания, е една хранителна добавка. 

Тя е създадена от инженер Димитров във връзка с българската космическа програма. С тази добавка той най-напред е излекувал себе си от тежка сърдечна недостатъчност, каквато и аз имам. Човекът вече 40 години е жив и здрав. Тя се пие по схема в продължение на 8 месеца в лечебни дози и после трябва профилактично поне 9-10 месеца да се взима, не трябва да се прекъсва рязко.

- Какви средства са необходими, да призовем нашите читатели да помогнат, защото ти не разполагаш с никакви средства?

- За да започна това лечение, аз трябва да имам осигурена цялата доза от хранителната добавка - приемът й не бива да бъде прекъсван. Всичко излиза около 4 хиляди лева. От това зависи моето стабилизиране, за да мога изобщо да мечтая за операция на слонската ми болест и за нормализиране на живота ми. 

Аз вярвам, че с вземането на добавката, тя ще повлияе драстично и на теглото ми, тъй като тя помага и за отслабване и на хора, които нямат такива заболявания. При мен ще окаже такъв ефект, защото, излекувайки тези кръвоносни съдове с нарушения лимфооток, аз ще мога постепенно да изхвърля тази насъбрала се лимфна течност, която идва като "свръхбагаж" и е над 40 литра в тялото ми. Тя е излишна.

- Това ли е единственият начин за отслабване при теб?

- Аз с много усилия, гладувайки по три седмици, съм се опитвала да отслабна. Почивам една седмица и после пак три седмици пълен глад. Приемам само вода. Постепенно започва да излиза тази лимфна течност, но като започне човек да се храни, дори и много малко ядене да поема, течността започва да се връща и тези кожени торби се пълнят отново. 

Това връщане на лимфната течност става в рамките на 3-4 дни и се връщат две трети от сваленото тегло. Например, свалила съм 35, връщам 23 килограма за 3-4 дни, което е огромно натоварване на сърцето. Това го правих няколко пъти, по този начин свалих до 142 кг, но след една седмица аз 23 кг качих и след това вече нямах сили. За това нещо се иска много воля и сила, за да го направи човек, то не е ден и два.

- Какво значи точно болестта слонски крака?

- Слонската болест, която е характерна за тропическите страни, се причинява от ухапване на комари. В България няма елeфантиаза от 1954 година. Обаче, независимо от това, моята диагноза е елeфантиаза, защото симптомите са идентични със слонската болест. Има и случаи, в които поради механични увреждания на главни кръвоносни съдове - например вени или някакви силни мускулни травми дълбоко в тъканите, с течение на времето се проявява като елефантиаза.

- Еми, от какво се е получила при теб тази слонска болест? Имаш ли представа?

- Аз предполагам, че моята болест е дошла вследствие на тежко падане преди повече от 20 години. Това, което сега имам, се е получило на чисто травматична основа и нарушение на лимфотока. Това е довело до постепенен застой и до слонската ми болест.

- А допреди 3 години, допреди да се обездвижиш напълно, как си живяла?

- Имах шивашко ателие на улица "Капитан Райчо", работех много, макар, че бях болна. Нямах избор, мен няма кой да ме издържа. Шиех прекрасни неща - за театри и известни актьори, какво ли не съм работила.

- Кога започнаха проблемите ти с краката?

- Проблемите ми започнаха около 4 години след това падане, около 1997-а. Постепенно се влошавах, стигна се до декубитални рани на двата крака и подбедрицата, които не зарастваха дълго време. Така работих. Сама изнамерих с методите на алтернативната медицина как да излекувам тези рани. Затворих ги сама, макар и трудно и мъчително. Сега вече не се отварят, но при една лека травма преди се отваряха и не можех 1 година и 4 месеца да ги затворя. От една малка раничка, ставаше огромна рана, която сълзеше и тази лимфа с литри изтичаше.

- Имаш ли близки, семейство?

- Не, брат ми, майка ми и баща ми са починали. Имам един приятел, който понякога идва и се грижи за мен. Но сега той заминава да работи в чужбина и оставам само в ръцете на момичето, което идва веднъж в седмицата.

- Какви доходи имаш ти?

- Заедно с добавката за чужда помощ получавам общо 220 лева, пенсията ми е 130 лева, останалото ми е добавката. Аз си плащам електричеството и водата, а наемът на общинското жилище ми плащат социалните. Купувам много лекарства. През зимните месеци се отоплявам с духалка, миналата година сметките ми бяха по-малко, защото беше мека зимата. Сега вероятно ще се надскочат вероятно 150 лева. Но аз не мога да стоя на студено, защото студът увеличава неимоверно всички болки.

Много са ми изметнати черчеветата на прозорците и касата на вратата, духа ужасно, дори съседката чува как вие вятърът при мен. Подала съм молба до общината за смяна на дограмата, таванът тече, но казаха, че няма пари. Дори дъжд като вали, тече в електрическото табло в коридора, в банята, в другата стая...

- С какво се храниш, виждам пред тебе поставени праз и малко сирене...?

- Варени картофи, плодове, ако има, мандарини, ябълки, което е по-евтино. Някоя чорба, ако има кой да ми направи, това е.

- Спомена ми, че миналата седмица ти е бил необходим един час, за да стигнеш от леглото до банята и до тоалетната?

- Болките ми са много силни и трябва да съм свикнала с тях, като се изправя и спусна краката. Да съм сигурна, че ще имам силата да издържа и да се върна, ми е необходимо време. В тоалетната почивам по половин час. Всяка крачка ми е преценена, преценявам къде да се хвана, здраво стискам и крачка по крачка се връщам.

- За какво си мислиш, когато стоиш тук сама по цял ден, затворена между 4 стени?

- За две неща. За книгите, които пиша и искам да напиша, и за това, че всички сме страдалци на тази земя. Богати, бедни, млади, стари... всички вървим, блъскаме се един в друг и всеки на гърба си носи един невидим кръст. Аз не знам какво е в душата на другия и той не знае какво е в моята душа. Но аз виждам невидимите кръстове на гърбовете на хората, независимо какви са - бедни, богати, цигани, турци..., това няма значение. Всички сме страдалци на тая земя. Душата ми се изпълва с милост.

- За какво пишеш в твоите книги?

- За същото, за милостта. За това, че трябва да намери всеки сам за себе си пътя, да излезе от собственото си блато, от тресавището на неверието, на отчаянието, на страховете и илюзиите си. Трябва да намери пътя към съзидателността и този път минава през милостта, през това да видиш и разбереш другия. 

Трябва по-малко да мислиш за себе си, повече за другите, защото истината в тази вселена не е да взимаш, а да даваш. Изпитала съм го хилядократно. Много по-голяма е радостта на даващия, отколкото на вземащия. Поезията, която аз пиша, е доста философска, но и простичка. Наскоро започнах да пиша разкази, те са посветени на хората, на това, което вижда душата ми, за страдалците наоколо.

- Какво искаш от живота, Еми?

- Лично за себе си зрение и здраве да напиша книгите си. Това, за което копнея, е да оставя след себе си света малко по-добър от това, което го намерих. Не съм се замисляла, за да обобщя. Имам един сборник с приказки за писане, той е светъл, той е за по-пораснали деца, такива като мен. Това искам да направя.

- След всичките ужасии за здравословното си състояние, които ми разказа, как си се съхранила духовно?

- Боли ме за другите, много ме боли! От тази болка се ражда и някакво възвисяване и порастване. Усещам го. Надживяваш собствената си битийност, собственото си страдание. Ето, например, имам един триптих, който го написах след 2 май, когато изгориха и убиха в Одеса онези 116 човека. 

Аз тогава не спах три нощи, не можах да се побера в кожата си. Това не е прекалена чувствителност или емоционалност, знам, че ти звучи така. Аз мисля, че такива ще стават все повече хората като мен, ще чувстват болката на другите. Тези променени хора вече няма да могат да затварят очите, сърцето и прозорците си за нещастията и страданията на другите, вече няма да могат да подминават нещастията. В България тепърва ще набъбнат тези хора, те не са малко, ще се обединят и в нашата страна ще дойде един по-добър живот. В това съм абсолютно убедена.

Унизително е най-висшето творение на Бог-човекът да живее така. Ето, например, в България за издръжката на едно улично куче на месец се дават 300 лева. За един пенсионер се дава пенсия 150 лева. А това са хората, които са изградили днешната ни държава!

Българският народ трябва да се оправи. Турци, помаци, млади, стари... - всички са българи. Мен ме боли за този народ - беззъб, измъчен, лъган и по детски в очичките му свети една недоубита надежда.

- Какво си пожела за Новата година - за себе си и за нашия народ?

- Спасение. Спасението, което сами трябва да си съградим и да си отвоюваме. Само това. Както е казал Левски, да не стоим и да чакаме някой да дойде да ни оправи, а да запретнем ръкави и сами да се оправим. Аз съм и много горда с нашия народ, защото по време на наводненията това лято много хора се притекоха да помагат на бедстващите. 

Вдигнаха се хората като един да помагат. Когато така се обединим за националната ни кауза и се вдигнем, ще дойде един друг живот и ние ще бъдем други хора. Това се случва в момента. То е очевидно, за който иска да го види. Ние сме във второ българско възраждане. То ще дойде, ще стане и аз ще го видя. Тогава ще имаме едно добра и прекрасна България.

Призоваваме всеки, който има възможност и добро сърце, да помогне на Емилия Никитова, за да може жената да бъде излекувана и да води нормален живот, за да може да твори и да пише книгите си, за да може да се радва на слънцето и да докосва цветята и дърветата.