©

Процедурата по изготвяне и приемане на Стратегическия план на България за ОСП, която аграрното ведомство е подготвило, е концептуално сгрешена и порочна. Твърдението, че министърът на земеделието е отговорен за изготвянето на този най-важен за земеделието ни документ, е само отчасти вярно. 

Още когато Министерският съвет през 2019 г. подготви и прие прословутото постановление, с което се сформират тематичните работни групи по всички програми за следващия програмен период, някой трябваше да осъзнае спецификите на дебата в Брюксел. И да обясни, че в следващия програмен период политиката в земеделието ще бъде още по-различна и от досегашната. За съжаление обаче, явно в изпълнителната ни власт никой не осъзнава какво представлява принципът на субсидиарността и предложеният нов модел на подпомагане в ОСП.

Какво беше досега?

ОСП е обща, защото се базира на правила, които се прилагат директно във всяка една държава членка. От присъединяването ни през 2007 г. до настоящия момент елементите на ОСП се базират на четири регламента, които дефинират всяка мярка за подпомагане. Казано с няколко думи, в Регламента за директни плащания се записва, че има Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и подпомагането по нея е определена сума на хектар. Оттам България прилага директно схемата, тъй като регламентите на ЕС са преди българското законодателство.

Друг пример - записва се в Регламента, че има схема за зелени плащания, като по нея трябва да се спазват съответни изисквания и да се правят различни обработки. Ако всичко е спазено, фермерите получават определена сума на хектар. Тук отново България прилага схемата директно, без много-много да разсъждава. Точно поради тази причина в последните 13 години нито един политик не пожела да формулира визия за българското земеделие. В резултат на това безусловно прилагане на европейското законодателство в момента има изключителна поляризация между различните стопанства.



В България няма средна класа земеделски производители

Разделението между много големи и много малки не само че съществува, а и с годините се задълбочава все повече. Както и преди съм казвал пред Агри.БГ, една от основните цели на директните плащания е да допълват доходите на земеделските производители. При големите фирми доходи няма – там се изплащат дивиденти, доходите са в семейните ферми. 

И тъй като темата е много дълга, а целта на настоящия анализ е съвсем друга, ще кажа само следното: Можеше ли в рамките на общите правила да се създадат национални условия, които да урегулират сектора с оглед на българската действителност?

Аз съм убеден, че можеше. Нито едно политическо лице обаче не пожела да работи в тази насока, защото е много по-лесно да кажеш: „Брюксел не дава!”, и да вдигаш рейтинга си, като се хвалиш колко много пари администрацията, която временно си ръководител, е раздала. Сега обаче Брюксел предложи коренно различен подход. Мотото на Брюксел вече е: „Вие си решавате!”. 

Цирк ли е изработването на Стратегическия план?

Какво е новото?

За тези, които все още се чудят какво означава принципът на субсидиарността и новият модел на подпомагане, който предложи Европейската комисия (ЕК) за следващия програмен период, ще кажа следното – Брюксел каза на държавите членки сами да формулират какво ще подпомагат. Само като пример ще обърна внимание на действията на МЗХГ – в момента се идентифицират практики, които България ще обяви за „зелени” и ще подпомага тяхното изпълнение.

Тези практики се идентифицират, защото в предложения Регламент за Стратегическите планове е записано, че държавите членки трябва да създадат схема за зелено плащане. Но какви практики и по какъв начин, всяка страна трябва да прецени сама. Това важи с пълна сила за почти всички схеми и мерки за подпомагане, които ще бъдат посочени в стратегическия ни план, като дори няма да засягам другата тема за отчетността и контрола – за нея друг път. 

Трябва да е ясно, че всичко, което се запише в стратегическия план на България, ще бъде и би трябвало да бъде уникално и да е характерно именно за страната ни. Европа задава рамка, която ние трябва да запълним сами.

Какъв реално е проблемът?

За добро или за лошо, към настоящия момент България е страна с парламентарно управление. Това означава, че всички закони, на база на които се урегулират обществените отношения, се приемат от законодателната власт в лицето на Народното събрание. Управлението и политиката в България се осъществяват от изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет и отделните министри на база на законите, които законодателната власт изготвя и приема. 



Сега разбрахте ли защо започнах с Шарл дьо Монтескьо? 

Защото след като в следващия програмен период ОСП ще бъде европейска рамка, а всяка една държава членка сама ще преценява какво и как ще се подпомага, самата концепция за стратегически план се променя. 

След като вече няма да има конкретни и директно прилагащи се правила, а всеки сам ще си определя правилата за схемите и мерките, това означава, че те ще залегнат в националното законодателство на всяка една страна. Съгласно предложението за регламент за Стратегическия план това е един стратегически документ, който няма законодателна стойност. Това е един документ, който показва за какво ще се използват европейските средства в България и какво се очаква да се постигне с тях. Как обаче ще се използват тези пари, зависи от самата страна. 

Махалото на бюджета на ОСП най-накрая спря да се люлее

И нека да дам един пример – България трябва да вземе решение и да запише в Стратегическия си план дали ще има таван на плащанията. Съгласно регламента решението е на България. Независимо какво напише МЗХГ в Стратегическия план - дали ще има таван, или не, зависи от Народното събрание. То е компетентният орган, който може да промени Закона за подпомагане на земеделските производители и да каже дали ще има таван, или не. И това важи с пълна сила за всички елементи на Стратегическия ни план.

Всички зелени практики ще трябва да бъдат законово дефинирани, ако искаме да се прилагат и санкционират у нас. Ето защо казах още в началото, че начинът на изготвяне на Стратегическия ни план е концептуално погрешен. Не може изпълнителната власт да изготвя стратегически документ и да се договаря с ЕК за нещо, което тя няма право да приема.



И тук има решение

Правилното решение за изход от ситуацията е Стратегическият план да бъде приет с решение на Народното събрание, а не както сега се предвижда - тайно и на тъмно от Министерския съвет. 

По този начин бъдещото Народно събрание (защото именно Народното събрание, което ще бъде избрано след няколко месеца, ще бъде органът, който ще приеме законите, на база на които ОСП ще се прилага в България), ще има ангажимент да следва една национална политика. Национална политика, която ще бъде формирана от всички с оглед на националния ни интерес. 

За първи път имаме шанс да променим всичко порочно в нашето земеделие и ако го изпуснем, поне ще знаем заради кого се е случило.

 

* Пламен Абровски е юрист, занимаващ се с европейското законодателство, свързано с прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС. В периода 2010-2015 г. е бил представител на Министерство на земеделието в постоянното представителство на Република България в Брюксел, с ресор ОСП и държавни помощи.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.