©

Повече по темата разказа Георги Праматаров, директор на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в агроведомството,  по време на IX национален агросеминар на НАЗ.

“Системата за мониторинг на земеделските площи, чрез използването на сателитни данни навлиза и в момента, пилотно за някои схеми в различни държави. Благодарение на системата, наблюдението на площите, заявени за подпомагане ще се извършва не веднъж годишно, а чрез серия от проверки, като те ще се извършват с помощта на сателитни снимки. Това означава, че за даден парцел годишно ще имаме около 20-30 снимки”, обясни Праматаров.

Чрез заснемането земеделците и отделните парцели няма да се проверят веднъж годишно, а няколко пъти в годината. С това се цели по-справедлив подход на контрола, превенция, по-добро управление и повече гъвкавост.

Тази спътникова информация е налична и към момента, като заснемането на обработваемите площи се прави на всеки две седмици. Използването на тези данни обаче все още не е задължително за администрацията в различните държави членки на ЕС.

„Фокусът проверките след 2020 г. няма да бъде толкова върху точните граници на заявените парцели, а върху това дали се извършва необходимата земеделска дейност на самите площи”, подчерта Праматаров.



По думите му, за да работи системата, трябва да бъде изпълнени няколко предварителни условия. Идеята е, чрез тази мониторингова система да се правят проверки на около 90% от площите, които се заявяват, за да могат след това да бъдат и проверявани.

На лице са и някои технологични трудности при прилагане на спътниковата информация, свързани с разпознаване на площите с трайни насаждения, малките парцели и постоянно затревените площи, ползвани за паша. 

“Малките парцели не могат да се разпознават, защото сателитните снимки, използвани в момента, са с прекалено голяма резолюция, докато трайните насаждения изглеждат по един и същи начин на снимките през цялата година. При пасищата пък сателитните снимки не позволяват да се разбере кой и кога ги използва, и дали се извършва каквато и да е паша”, добави експертът.

За да бъде ефективна тази мониторингова система обаче, според Георги Праматаров, тя трябва да се прилага при поне 95% от заявените площи, както и да има съответствие между ИСАК, Системата за идентификация на земеделските парцели, геопространственото заявление и кръстосаните проверки.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.