Майка на две деца: Заради бюрократични абсурди три години съпругът ми не може да се прибере в България! | ||||||
| ||||||
"През 2018 година, януари месец, съпругът ми Ибрахим Кхалеел Саеед, който е от Ирак, се наложи да се прибере в родината си по семейни причини. На връщане през Турция си губи документите. Притежава българска лична карта, издадена за 5 години, която изтича през 2022 г. Подадохме документи за виза С, която е за прибиране в България, но получихме отказ. Обжалвахме този отказ в Административен съд-София. От там също получихме отказ и така стихнахме до Върховен съд в столицата, откъдето се отменя този отказ и имаме положителен резултат. Първоначално се зарадвахме, като решихме, че най-после съпругът ми и баща на две деца, ще се прибере у дома, но нищо такова не се случи. Въпреки решението на съда, виза отново му бе отказана и ние и до ден днешен живеем разделени. Заради всички тези неприятности той заживя в Турция, където да можем да ходим да се виждаме при всяка възможност. В последните две години заради пандемията срещите ни станаха изключително ограничени и редки. Всички тези неприятности сериозно влошиха здравословното ми състояние. Аз съм на 46 години, от стрес и напрежение отключих диабет. Децата са емоционално сринати. За всеки рожден ден търсят баща си. Той не е видял нито първия им учебен ден, нито празниците с тях. Минавало ми е през ума да отидем да живеем при него в Турция, но това не е добре за децата. Да ги пратя от европейска държава да живеят в трета държава, не е добре за тях. Да не говорим за пораженията върху психиката им от раздяла с приятели и близки, от сблъсъка с чужд език и култура. Мъжът ми не е терорист, не е опасност за националната сигурност, това е отбелязано и в решението на съда. Тук във Варна имахме кафе-сладкарница, а в Турция се занимава с недвижими имоти. Въпреки чистото му досие и бизнес, не го пускат да се завърне при семейството си и ние нямаме логично обяснение защо. Проблемът е, че няма реално забрана да се прибере, а в същото време не го допускат, като не му издават виза. Така можем да си чакаме в неизвестност до безкрайност. Затова реших да дам гласност на този абсурд. Ако беше престъпник, щяхме да знаем, че е осъден и присъдата ще свърши. Той е нормален, честен човек, който е принуден да живее сам, далеч от семейството си, което също страда за него", разказа Радослава. Ето какво сподели за медията ни в телефонен разговор адвокатът на семейството Николай Свинаров: "С битовата и житейска част на проблема вече сте запознати. След като губи документите си преди повече от три години, Ибрахим Саеед търси съдействие от генералният консул на България в Турция, за да може да поднови визата си и се прибере. Получава отказ от издаване на виза, който отказ сме обжалвали по административен ред пред Административен съд-София. На тази инстация губим делото, но при касационната жалба Върховният административен съд отменя решението на Административен съд - София град и постановява решение, с което отменя отказа на консулството в Истанбул. За нас беше редно и коректно консулът да изпълни съдебното решение и да даде виза. Опитах се при последващи искания за виза, при които той отново получава отказ, да направя срещи с директора на Агенция "Национална сигурност", за да се опитам да разбера на какво се дължи недопускането. Раздялата на семейството носи емоционални и имуществени вреди. Не получих за жалост съдействие от Агенция "Национална сигурност" и аз от правна страна си поставям въпроса достатъчно основание ли е извода на агенцията за отказ, при положение, че ние сме изправени пред дилемата на неизпълнение на съдебно решение, което фактически е криминализирано деяние по НК на РБългария. За съжаление на всички инстанции в страната ние не успяхме да направим пробив и вероятно Радослава ще защитава интересите си в Европейския съд по правата на човека, защото се касае за тежко нарушени права и то без основание. Нейният съпруг е имал временно пребиваване в страната и през това време той поникакъв начин не е бил в погледа на службите,в това число и на ДА "Национална сигурност". Няма никаква логика за времето, в което е бил извън страната, да е натрупано нещо ново, което да го прави заплаха за националната сигурност. Що се отнася до това колко време би отнело разглеждането на делото от Европейския съд, считам, че това е дело, което ще се гледа превилегировано, което не означава, че темповете са много бързи, но има добри възможности до няколко месеца да има произнасяне на ЕС по допускането на казуса и насрочването му по същество. През този период за съжаление, е много вероятно срокът на документите, с които разполага лицето, да са изтекли и да трябва да се вадят на ново документи не само за входна виза, а и за неговия статут на временно или постоянно пребиваващ в страната", обясни адвокат Свинаров. Повече вижте във видеото! |