Важна информация за българите, които търсят работа в чужбина | ||||||
| ||||||
Отказът за пряк контакт на предлагащия заетост с търсещия работа или уговаряне на срещи извън офис, настояването кореспонденцията да се води онлайн или по телефон, са едни от най-сигурните индикатори за възможна измама. От лицата не следва да се искат предварително такси и други плащания, независимо от използвания начин за търсене на работа - чрез фирма посредник, предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР) или чрез командироване в рамките на предоставяне на услуги. Законосъобразното упражняване на дейност, насочена към устройване на лица на работа в чужбина, изисква задължителна регистрация на фирмите посредници и предприятията, които осигуряват временна работа. Списъците на лицензираните посредници и ПОВР са достъпни на сайта на Агенцията по заетостта В случай на командироване в рамките на предоставяне на услуги, командироващият работодател трябва да развива значителна идентична дейност в България. Сигнал за измама е, ако фирма наема работници, само за да ги командирова. Инспекцията по труда създаде въпросник за самооценка, с помощта на който може да се провери дали командироването има белези на недействително. Законосъобразното устройване на работа на трансграничните работници изисква те да бъдат запознати писмено с условията на труд в приемащата държава, независимо от начина на изпращане. При заминаване чрез посредник лицето трябва да има сключен посреднически договор с него и да му е предоставен трудов договор с работодателя, при когото ще работи, преведен и на български. При изпращане от ПОВР трудовият договор се сключва с предприятието, осигуряващо временна работа. При командироване трудовият договор е с командироващия работодател, с който се сключва и споразумение за командироване. В трудовите договори и в споразуменията при командироване задължително се уговарят условията на труд и възнаграждение в съответствие със законодателството на приемащата страна, (в която се полага трудът), в т.ч. размерът на основното и на допълнителните трудови възнаграждения; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размерът на заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивки; дните на официалните празници; размерът на платения годишен отпуск; условията за жилищно настаняване на работника или служителя; други финансови условия на командироването или изпращането посочените (пътни разходи, квартира и др.). От Националната агенция за приходите са идентифицирали като риск за осигурителните права на командированите работници практиката работодатели да сключват с тях договори на непълно работно време преди да ги командироват. Това води до намаляване на осигурителния им стаж и осигурителния им доход. На среща между ИА ГИТ и НАП беше обсъдена възможността Инспекцията по труда да получава информация за работодатели, използващи тази практика, за да бъдат информирани контролните органи в приемащата държава за извършване на проверка по компетентност реално колко часа работят командированите лица. Във всички случаи, в които български граждани считат, че трудовите им права са нарушени, те могат да се обърнат към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда“, за да бъдат сигнализирани органите в приемащата държава. |