- Господин Атанасов, с Новата година Ви пожеламе нов късмет, та да го предадете и на пловдивчани. Какво оставихте зад гърба си?  

- И хубави неща, но и известно неудовлетворение. Хубавото всички го видяха - заработи първият екологичен завод за отпадъци в страната, открихме пет нови детски градини, поне три от които са на суперевропейско ниво. Ами за мега-обекта бул. "Руски"-"България" през новия мост на Герджика какво да кажем - нима не е нещо добро?

- Физически не успях да се срещна с всички хора, които искаха лично да говорят с мен. Всеки ден приемам пловдивчани, но желаещите са толкова много, че времето не стига. И чувам, и виждам как пред кабинета ми напират да влязат хората, но ме гонят и други задачи.

- Зависи от хората насреща. Ако и те са позитивни като мен, нещата стават лесно и бързо. Ако дойдат със зла мисъл и чувство, не се получава. Някои искат невъзможни неща, забранени не само от добрите нрави, но и от закона. Тогава съм длъжен да кажа думичката "не". След "не"-то си спечелвам нов неприятел. Но на един кмет това му е съдбата - да има приятели и врагове.

- Не. По-скоро ме амбицират. Искам да дам всичко възможно от себе си за Пловдив. Това е най-хубавият град в България. Казвам го не защото в момента съм кмет. Пловдив е начинът ми на живот. Дори по-голямата част от отпуските си прекарвам в родния град. Обожавам го. Изляза ли от Пловдив, се чувствам така, сякаш съм останал без кожа. Два-три дни дори не мога да издържа някъде другаде, прибира ми се обратно.

- Оставам си все така амбициозен човек. Не ме уморява кметуването. Поел съм си кръста. Никога няма да се уморя да работя за хората и за града. Уморяват ме политическите интриги, които не водят до нищо добро и са загуба на време. Но няма как и на тях да не се обръща понякога внимание, защото формират общественото мнение.

- Страшно много неща съм подготвил. Ще започнем с крайречните булеварди. Направим ли пробива под Водната палата, така че колите да се разминават на две нива, ще се избегнат задръстванията на кръстовището до Чифте баня и колелото до панаира. Само след няколко месеца ще открием обновения Археологически музей, който беше затворен цели седемнадесет години. Пловдив е градът с най-много старини в България. Античният свят е тук... Срамота е - слаба е тази дума, но дори не намирам подходящи изразни средства, - че такъв град е толкова време без своя музей. Голяма битка ми предстои - да си върнем отнетото ни още през 1974 година Панагюрско съкровище у дома. 

- Да. Знаете, че каквото обещая, го изпълнявам. Мнозина не вярваха за булевардите и моста на Герджика, но стана, нали? И това, което изброих, ще бъде реалност. Ще започнем най-сетне и обекта "Модър-Царевец", който под железопътните линии ще свърже районите "Южен" и "Западен". Четиринадесет и половина милиона лева ще струва, няма да го завършим до края на годината, но до края на мандата ми със сигурност ще е готов. 

- По принцип не коментирам проучвания. Те са такива, каквито са. Това още повече ме амбицира да убедя моите опоненти. Предполагам, че вашите читатели са интелигентни хора, които работят с компютри и ползват интернет, а голяма част от тях и младежи. Младите са особено критични. Голямата ми амбиция и тях да убедя, че управлението не е толкова черно, колкото някои си го мислят.

- Ще направя всичко по силите си. Резултатите ще се видят в края на годината - дали част от тези хора са си подобрили мнението за мен. Искам да превърна Пловдив във водещ град.