| Недялко Йорданов: Почина един от най-добрите ми приятели | ||||||
| ||||||
Почина един от най- добрите ми приятели – поетът Атанас Мочуров. Един по един си отидоха толкова много мои близки хора. Заедно изкарахме студентството. Аз съм кръстник на първородната му дъщеря Неда – на мое име. Той е автор на много книги поезия и проза, на есета за живота и литературата и на един безценен Речник на римите в българския език. Някога, в далечната есен на 1956 година той е бил изключен като студент във връзка с унгарските събития, когато войските на Варшавския договор потушават унгарската революция против сталинизма. За изключването му са гласували близки негови приятели, които са го клеветили и доносничели срещу него. Когато се запознахме той вече беше възстановен в Университета и заедно завършихме българска филология. Свидетел съм на написването на едно негово покъртващо стихотворение, което никога не съм забравил и до сега. Защото сме свидели и потърпевши на не едно такова приятелско предателство. АРИЯ НА КЛЕВЕТАТА Не от някой артист сред картонен декор аз съм чул тази ария стара. Специално за мен я изпя хор от приятели, мои другари. Онемял, ослепял само слушах тогаз и се виеше в моя мозък виелица. Дали аз съм аз? И те – те ли са. Аз ли делях скръб и радост със тях до сега? Те ли ме прегръщаха братски? Сън ли е това или злобна шега на някакви сили адски? Тъй стоях, не разбирах защо,за какво. А край мене пращяха столовете букови. Но паркетът бе от здраво дърво и подът не се пропука. 1960г. |
Още новини от Любопитни новини:
