| Вижте при кой владетел Пловдив за първи път става част от България | ||||||
| ||||||
Той е третият и най-малкият син на Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството. Маламир е част от Крумовата династия. Този наш владетел следва политическата традиция на своя велик баща – а именно укрепване на вътрешния ред в държавата, продължаване на строителството, придържането към мирни отношения със съседите и запазване и разширяване на териториите на голямата тогава българска държава. Тъй като е още малолетен, важна роля при управлението на Маламир играе старият и авторитетен кавхан Исбул и неговите първи помощници ичиргу боилът и кана боилът коловър. Ролята на Исбул като водеща военна и политическа фигура и реален управник на България по онова време на управлението на Маламир и началото на царуването на хан Пресиян е значителна. Фактически българската политика е направлявана от кавхан Исбул. Българите продължават да спазват договора с Византия за 30-годишен мир, подписан през 815 г., но един надпис съобщава, че византийците нарушават договора, като император Теофан (829-842) предприема поход срещу България и опустошава пограничните области. Българите не остават безразлични и голяма войска под командата на кавхан Исбул нахлува във византийска територия и стига до околностите на Одрин. След това се насочва към Пловдив (б.р. - тогава Филипопол). Хан Маламир и кавхан Исбул преговарят с жителите му. "Филипополяните" отварят вратите и българските войски влизат победоносно в града. Оттогава (836) Пловдив трайно се включва в пределите на България. Предполага се, че тогава е присъединена и част от Родопите. За войната с Византия имаме данни и от т. нар. Шуменски надпис, наричан в науката и "Маламиров летопис“, където ролята на Исбул е специално подчертана. От сведенията на друг Маламиров надпис, който до скоро беше смятан за изгубен, става ясно, че военните действия продължават по посока на Халкидическия полуостров и Солун. Според проф. Веселин Бешевлиев, работил с препис от надписа, там се чете: "От Бога архонтът... при Маламир от Бога архонт... боила колубърът... Солун... братята ми... Исбул...“ Благодарение на д-р Пантелей Спасов местоположението на въпросния вече е известно, което предполага неговото по-пълно проучване. Исбул продължава строителната дейност, започната от Омуртаг. По инициатива на кавхана в Плиска е изграден водопровод (според проф. Бешевлиев водоскок), чието откриване е съпроводено от празненства и угощения за жителите на столицата. Научаваме това от друг надпис на Маламир, където традиционното пожелание "Да живее сто години!“ е адресирано не само към владетеля, но и към неговия "стар боил“ Исбул. Продължава практиката да се поставят паметни надписи в чест на заслужили личности. Около 836 г. Маламир умира. Тъй като владетелят е твърде млад и няма деца, на престола идва Пресиан I, приеман за негов племенник. А Филипопол остава в границите на България до 970 година, когато е превзет от киевския княз Светослав I, който разграбва града и набива на кол 20 хиляди негови жители. След изтласкването на киевските войски от Балканите през следващата година Филипопол отново е присъединен към Византийска империя. |
Още новини от Новини от Пловдив:
