Тенденцията за намаляване на раждаемостта продължава | ||||||
| ||||||
През 2021 г. продължава тенденцията за намаляване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания (392.3 на 100 хил. души за 2021 г., спрямо 399.3 на 100 хил. за 2020 г. и 434,9 на 100 хил. за 2019 г.), като най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (91.7 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при жените (87.2 на 100 хил.) и рак на женските полови органи (87.2 на 100 хил.). Майчината смъртност (5.1 на 100 хил.) намалява спрямо 2020 г. (6.8 на 100 хил.). Достигнатото равнище на детската смъртност (5.6 на 1 000) остава по-високо, отколкото в ЕС (3.3 на 1 000). Запазва се тенденцията за намаляване на раждаемостта. Коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1 000 души, като остава по-нисък от този за ЕС (9.1 на 1000), но се доближава до нивото в повечето европейски страни. България продължава да е с висок коефициент на общата смъртност, който през 2021 г. е 21.7 на 1 000 души, при 18.0 на 1 000 за 2020 г. и среден показател за ЕС 11.6 на 1 000. Структурата на смъртността по причини се промени през 2020 г., когато COVID-19 зае трето място, а през 2021 г. вече заема втора позиция като причина за смърт (18.5%) след болестите на органите на кръвообращението (53.7%) и новообразуванията (11.6%). Годишната заболяемост от COVID-19 в България за 2021 г. (7 784,01 на 100 хил. души) е над два пъти по-висока в сравнение с тази в ЕС (2 894,64 на 100 хил.). Наблюдаваната през последните години структура на смъртността по причини се променя, като през 2021 г. COVID-19 заема втора позиция като причина за смърт (18.5%) след болестите на органите на кръвообращението 53.7%) и новообразуванията (11.6%). В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол и изпълнението на имунизационния календар на страната. Разгледани са рисковите фактори - тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести. Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, фармацевтичния сектор и лекарствената политика. |