| Лекар от Пловдив: Четири са начините за лечение на тумор | ||||||
| ||||||
Д-р Иванов, на тези светли празници на първо място винаги ние си пожелаваме здраве. Да не говорим, че погрешно само по празниците си напомняме, че то е най-важното – здравето, за да сме спокойни, работоспособни, за да се стремим и към всичко останало. Колко важна е профилактиката, за да минимизираме потенциалните усложнения? На този етап това е една от най-важните дейности, която трябва да се извършва, както профилактика от страна на здравните органи, така и профилактика от страна на самите хора, които трябва да мислят сами за своето здраве. Това е един многопластов процес, който все пак има и някои съвсем елементарни неща, които ако се извършват, те ще направят така, че много голяма част от пациентите да бъдат диагностицирани в съвсем ранен стадий и да бъдат изцяло. Кои са тези елементарни неща? Кой е най-честият признак на рак на млечната жлеза? Най-честият признак и най-често ракът на млечната жлеза се установява, когато пациентът, не лекарят, намери бучка в гърдата. Тя може да бъде малка, по-голяма или пък да деформира цялата гърда. Това най-често го прави самият пациент. Но това вече е не съвсем ранен стадий на откриване на заболяването. Най-правилното е, когато не пациентът си открие заболяването, а то се открие при профилактичен преглед или от лекаря, който ще го преглежда и напипа образувание на гърдата, което е категорично и съмнително за туморен процес, или от извършените ехография и мамография, които са характерни за определена възраст и които биха могли да хванат туморите в съвсем, съвсем ранен стадий и да го диагностицират тогава, когато е извън клинична проява. След каква възраст трябва, ако забележим нещо нетипично, да се обърнем към Вас и колегите Ви и трябва ли да се паникьосваме? Знаем, че на всяка жена, майка, за семейството й, подобна диагноза звучи кошмарно. Как изобщо се съобщава подобно нещо, след като първата асоциация е думата "обречен" – да си кажем нещата в прав текст? Възрастта, от която трябва да се прави профилактика, е съвсем ранна възраст – говорим за след 20-25-годишна възраст. Тогава много рядко има злокачествени заболявания на гърдата, те са обикновено доброкачествени. Това са фиброаденоми и други доброкачествени образувания, които се откриват. Но трябва просто младите момичета и жени да придобият навик, да придобият рефлекс и поне един път в годината да си правят по един преглед при специалист или пък ако открият някакво такова заболяване, което е с такава характеристика, да могат пак да се обърнат по най-бързия начин към специалист. Макар че в тази възраст – между 20- и 30-годишна възраст, макар че са много редки тези заболявания, те са по-опасни, отколкото в по-напреднала възраст. Когато са в по-ранна възраст, те прочитат с по-голяма агресивност. Макар че между 20- и 30-годишна възраст са много малък процент. Процентът се увеличава между 30- и 40-годишна възраст, също със заболявания, които са с по-голяма агресивност, и рязко се увеличава след 40- и след 50-годишна възраст това заболяване при жените. Това е едно много сериозно заболяване, много опасно, но ако всичко се направи, в никакъв случай не трябва да се смята, че е фатално, защото по-голямата част от пациентите, след като им се проведе правилно лечение и навременно, те се оправят и провеждат един нормален живот след това. Ако заболяването, разбира се, се хване в по-напреднал стадий или ако туморът е по-агресивен, или пък има някои други фактори, които да го утежняват, тогава е възможно то да протече и по по-лош начин, защото може да има по-голям тумор, който да протече по начин след лечението така, че жената или мъжът евентуално, защото и при мъжете го има това заболяване, да си продължи да си живее по съвсем нормален начин след провеждане на лечението. А може да има и малки тумори, които са много агресивни, и те да доведат до някои по-сериозни и лоши последици. Точна и ясна диагностика, както клинична, така и параклинична, така и патоанатомична, да се разбере каква е характеристиката на тумора, каква е неговата биология и с какво точно дас е лекува, защото повечето хора смятат, че като се намери един тумор, той по най-бързия начин трябва да бъде опериран и оттам нататък всичко ще се оправи. Има си определен начин за лечение на тези болни, макар че има четири начина на лечение. Това е хирургичният, химиотерапевтичният, лъчетерапевтичният и хормоналният начин на лечение или антихормони по-точно, които се правят, но те се правят в определен ред, с определени видове лекарства, евентуално ако става дума за лекарства, определена последователност и не бива да бъде по усмотрение на пациента или някой какво му е казал, а това трябва да го прецени лекарски екип, лекарска комисия, която при откриването на такъв пациент тя заседава, след като направят необходимите изследвания, и определят по какъв начин ще протече това лечение, в каква последователност. Поправете ме, ако бъркам, но съм чела Ваш коментар, че болестта се "подмладява". Ако е така – откъде идва това? Това означава подмладява. Да, точно това е вярно, че докато преди, когато видехме жена, която е на 20-, 25-годишна възраст – преди доста години, знаехме, че на 100% това е фиброаденом – такъв процес, който е доброкачествен. Той пак трябва да бъде опериран, в някои страни даже се наблюдава и не се оперира, но при нас се оперира, по ред причини. но сега има и случаи между 20- и 30-годишна възраст, както и между 30- и 40-годишна възраст – броят на пациентите се увеличава. И това става тенденция не от скоро, това е тенденция от много години. Всяка година тази възрастова граница намалява. Слава богу, че почти няма случаи под 20-годишна възраст. Това е изключително рядко. На какво се дължи? На нездравословния начин на живот? Не е ясна причината. Ако беше ясно, тогава щяха да се премахнат тези фактори и тогава това нямаше да се случва. Така че има много причини, които се обвиняват за това заболяване. Знае се, че за някои от тях, като наследственост, като генетични фактори, които са сигурни фактори, които биха могли да доведат до такова заболяване, много други неща има, които се обвиняват, като хранене, като затлъстяване и още много други неща, но те са с променлив характер, в смисъл такъв – един път се обвиняват, втори път казват, че може да не е точно това. Без да са категорични неща, те са важни евентуално за профилактиката – да кажем спортът, спирането на тютюнопушенето, спирането на цигарите, на тлъсти храни, затлъстяването и т.н. Когато се правят проучвания, се установява, че тези хора, които извършват тези дейности и внимават за здравето си, за храненето си, за теглото си и т.н., заболяват по-малко, но въпреки това има и хора, които са много слаби, и пак боледуват от тези заболявания, и хора, които са много пълни, и не боледуват. Така че това е… Да кажем за рака на белия дроб се знае категорично, че тютюнопушенето има огромна роля, но въпреки това има и хора, които не пушат, и пак се разболяват. Така че факторите не са съвсем ясни и точно определени, но специално някои неща, които са категорично ясни, както ви казах. За Вас колеги казват, а и в биографията Ви го пише – имате изключителни постижения в лечението на рака на млечната жлеза. Кое за Вас е най-същественото, най-ценното от тези постижения? То не може да се каже нещо конкретно. Някакви изключения и постижения няма. Ние правим това, което правят по целия свят, и то правим това, което се прави на световно ниво така да се каже. Лекуваме хората по правилата, които са в Европа и в света. Това се стремим да правим. Има още неща, които бихме могли да правим и ще ги направим съвсем скоро. Имаме готовност и за тях, но основните неща, които се правят, основните видове лечения – химиотерапия, лъчетерапия, оперативно лечение и хормонотерапия, те се правят при нас и те се правят за един много голям контингент от хора с много добър резултат. Ние не сме направили нещо, което да е… Имаме си някои наши неща, които сме измислили, които сме въвели – става дума за болницата, в която се работи, отделението, в което работя, става дума за всички, не само конкретно за мен, но ние основното, което правим, е това, че лекуваме хората по правилния начин с утвърдени методи, които са не само в България, но и по цял свят. Говорим си по светли празници, д-р Иванов, говорим си по Коледа. Нека да завършим с добрия пример. Разкажете ни за случай, който Вие сте смятали за безнадежден, както казвате докторите, а сте успели да излекувате пациента. Общо взето, случаи, които ги смятаме за безнадеждни, те са наистина безнадеждни, макар че такива безнадеждни случаи няма. Винаги има определен начин за лечение на пациентите. Пациентите се разделят по стадии, в зависимост от придружаващите заболявания и други утежняващи нещата състояние, които имат, и те се лекуват по различен начин. Тези, които се смятат за безнадеждни, обикновено казват, че са безнадеждни в трети и в четвърти стадий, но това не е вярно. Много от тези хора се лекуват много успешно с химиотерапия, с лъчетерапия. На някои от тях допълнително се назначава оперативно лечение и в крайна сметка тези хора живеят с по-добро качество на живот, както и живеят много дълго, при условие че процесът да кажем е много напреднал. Сега пак казвам, това са много относителни неща и затова казвам, че не може да се каже безнадежден случай, който ние изведнъж сме излекували. Така не може да се каже. Всички хора, които лекуваме, ние ги лекуваме с цел те да бъдат излекувани изцяло. Това е целта на цялото това комплексно лечение, което се прави, и това е функция от дейността на много специалисти в поне едно 10-15 области на медицината, като четири са основните – пак казвам, хирургично, химиотерапевтично, лъчетерапия, лекарите, които се занимават с лъчетерапия и с хормонотерапия. Така че това е един комплексен начин на лечение и той води до добрите резултати, като няма значение дали болният е в първи стадий или в четвърти стадий. Той се лекува с необходимите средства и ентусиазъм, така, че да му се помогне максимално и в най-голяма степен и той да живее максимално дълго и при най-благоприятни условия на живот. Какво да им кажем сега на хората – ходете на лекар навреме? И трябва ли наистина профилактичните прегледи по някакъв начин да се урегулират и да са задължителни? Трябва да има скрининг, както във всички развити държави, които са по-богати, може да се каже. Трябва да има скрининг, което означава 60 до 80% от жените в определена възраст – това са жени над 40-, 45-годишна възраст до 59-годишна възраст, да бъда изследвани. Това е възрастта, в която болните са най-много и те трябва да бъдат изследвани по определен начин. Да бъдат изследвани евентуално от хирург, който да ги прегледа по определена схема и начин. Той трябва да бъде достатъчно опитен и да има опит в това лечение. И второ – да им се правят мамографии. Това нещо трябва да се извърши за тоя голям контингент, за да могат да се отсеят хората, които са или болни, или съмнителни, или по някакъв начин трябва да се доуточнят евентуално някои неща, които се намират в тези прегледи. Това е целта, основната цел е да се хванат в най-ранен стадий заболяванията. Тогава и гърдата се запазва при пациентите, може да се направят органопластични, органосъхраняващи операции, както и ние правим в момента едно 70% са органоотстраняващи операции, както и операции, които могат да предотвратят отока на ръката след операция, и много други неща, които са както във външния вид на пациента, така и в направление на това бъдещето му да бъде по-гарантирано, евентуално един по-добър живот да има и по-дълъг. Д-р Иванов, да завършим така: по празниците, по Коледа, по Нова година аз съм убедена, че вие ще получите хиляди съобщения от благодарни пациенти. Вие какво ще пожелаете на вашите пациенти, на тези, които дай боже никога да не се налага да ви стават пациенти, на всеки един българин и българка? Ще им пожелая да гледат празниците и сега да не мислят много за заболяванията в момента, а да си мислят за празниците, за близките си, за роднините си, да си изкарат едни щастливи празници, радостни. Този, който има някакви проблеми, той трябва да се обърне, независимо от празниците, към лекар. Нашата болница в момента работи, тя обслужва пациенти, нашето отделение – също, една голяма част е пълно с пациенти, които продължаваме да ги лекуваме. Там, където е необходимо, ще се помага, но основното е сега хората да си гледат празниците и след това, когато дойде време вече, след 2 януари приключват тия празници, да обърнат внимание на здравето си. Интервю на Петя КУЗЕВА |
Още новини от Новини от Пловдив:
