| Историк с любопитни данни за освобождението на Пловдив | ||||||
| ||||||
"Всяка война, всяко историческо събитие, има предисловие и последствия. Българите, както сърбите и гърците, можем да се гордеем, защото причината за Руско-турската освободителна война е Априлското въстание у нас. Тези около 30 000 жертви и вълната в защита на българите довеждат до Цариградската конференция и решението за възстановяване на българската държава. Османската империя не признава това решение, а Русия като най-ангажирана на Балканския полуостров, предприема война, която довежда до Освобождението на България" - коментира Шивачев. Битката за Пловдив е една от най-важните наред с битката за Плевен, при Шипка, София. По онова време в Цариград живеят повече от 50 000 българи, а населението на Пловдив е около 33 000 - 34 000 души. Следващият по големина град е Русе с 21 000 - 22 000 души, Стара Загора с 18 000 - 19 000, София със 7000 - 8000 население. Пловдив е най-големият стопански и търговски център в европейската част на Османската империя, тук живеят много богати хора. Обикновено подминаваме какво се случва след потушаването на Априлското въстание, отбеляза Шивачев. В пловдивските затвори са докарани голяма част от затворниците и Пловдив изживява едни от най-трагичните дни в своето историческо развитие - по цялата Узун чаршия е имало бесилки и участниците в Априлското въстание са бесени без съд и присъда. Започват репресии срещу местните българи, натоварени са с извънреден данък за издръжка на армията и от тях са събрани 12-13 милиона гроша. Пълководецът Сюлейман паша решава, че край Пловдив ще даде решително сражение и отпор на руските войски. В същото време в града, освен редовна турска армия, има башибозуци и черкези, така наречената нередовна армия, които не се подчиняват на законите на войната и разсипването на Карлово, Сопот, Калофер, Свежен е тяхно дело. Щастливо събитие е наличието на дипломатически мисии в града. Френският вицеконсул Боасе успява да убеди валията, че градът е значим и не трябва да се оставя в ръцете на башибозуците и черкезите. Валията предоставя няколко стотици пушки на християнското население, за да отбранява кварталите, в които живее. В организацията на защитата на Пловдив се включва и управителят на пловдивската железница Анри Батюс, който е участвал в строителството на Барон-Хиршовата железница. Сюлейман паша решава да се оттегли и, когато капитан Бураго и неговите 63 драгуни влизат в Пловдив, не дават нито една жертва. На генерал Гурко е изпратена депеша, че градът е свободен. Това се случва сутринта на 16 януари 1878 година. Населението посреща руските войски с хляб и сол. "Какво е можело да се случи, можем да съдим от това какво се е случило през нощта. Затворниците са изведени от затворите и ги избиват в местността Остромила. Сред тях е Душо Хаджидеков. Всички са били изклани там, на място" - разказа Шивачев. Турската армия е разгромена в последната битка на 17 и 18 януари, част от войската тръгва към Одрин, друга - през Чепеларе към Беломорието. След десетина дни руските войски достигат до Одрин и после до Цариград. Пловдив, въпреки че пет века е бил в застинало състояние, е определян като една от перлите на Османската империя. След Освобождението започва бурното му развитие, само за 50-60 години населението се увеличава от 33 000 на над 100 000 души и от ориенталски град се превръща в европейски, с електрификация, водопровод и т.н. и се превръща в един от индустриалните центрове на България. Първият паметник в българските земи, посветен на Освобождението, е паметникът на Бунарджика, издигнат в чест на битката за Филипопол. По-късно по същия проект са направени още седем такива паметници в България. Стефан Шивачев работи по проект на община Пловдив за паметниците в града и задачата му е да създаде база данни колко паметници и паметни плочи има. В процеса на работа открил няколко забравени монумента на централния гробищен парк. Подробности гледайте в прикаченото видео! |
Още новини от Новини от Пловдив:
