©

Изложбата представя 20 табла с репродукции на около 40 архивни фотографии на гигантски моруни и сомове, уловени в българската част на река Дунав. Фотоархивът съдържа снимки, направени в периода от средата до края на XX в., като голяма част от тях са дарение от частни лица. В нея са включени и различни пособия за риболов, използвани от древността, та до днес (тежести за рибарски мрежи, кльонк, мрежи, такъми за сом, кърмаци и др.).

Идеята за събиране на фотоархив от снимки на гигантски риби, уловени от български рибари в Дунав, възниква във връзка с отбелязването на 30-та годишнина от създаването на Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене" - Тутракан през 1974 г. Най-старата снимка е от 1942 г. - моруна, която тежи 393 кг, уловена край с. Връв.

Като поминък, риболовът по река Дунав води началото си от праисторическите времена. Археологическите находки свидетелстват, че той е познат на траките, римляните, славяните и прабългарите, обитавали дунавските брегове. Трудно е да се определи коя точно риба би заела заслужено място в емблемата на реката, но моруната безспорно би могла да претендира за това право. Тя е най-голямата от дунавските риби, на дължина достига до 6-7 метра, на тегло - до 300-400 кг. Най-голямата моруна, хващана в Дунавски води е тежала около 800 кг. Абсолютните рекорди са от р. Волга. През 1924 г. там е бил уловен 1228-килограмов екземпляр дълъг 9 м.

Интересен факт е, че в древността от кожата на тези риби, хората са си шиели и дрехи. Моруната е и безспорно една от най-вкусните риби, с прекрасно бяло месо с почти недоловим мирис на риба. Някои представители на това семейство са рекордьори и по дължина на живота - достигат и до сто и повече години. Моруната е черноморска риба, която идва да си хвърли хайвера в Дунав. От нея се добива черен хайвер т.н. „черно злато на дунавските рибари", чиято цена днес надхвърля сумата от 3000 лева за един килограм. Ако рибаря има късмет от една такава гигантска риба може да се добие около 30-40 кг хайвер. Ако причислим моруната за емблема на Дунава, то сомът е негов господар. Той е типична дънна риба и за него са се породили какви ли не легенди, нападения над животни и дори плувци, но истината е, че обикновеното му меню включва риби, жаби, водоплаващи птици и дребни водолюбиви животни. През 40-годишният си живот той може да достигне на дължина до 5-6 м и на тегло около 300 кг.

Сомът е много борбена и свирепа риба и за улова му рибаря трябва да има изключителни качества, тъй като сом с големина около 100 кг има теглителна сила колкото една малка моторница. Навремето, когато рибарите са разполагали само с обикновени гребла е било доста трудно овладяването на тези гигантски риби. Деликатесното му месо го прави предпочитана риба в националната ни кухня и от него се правят най-вкусната от дунавските рибени чорби.