| Тончо Краевски: Колкото по-често са изборите, толкова по-належащ е въпросът за оцеляването на партиите | ||||||
| ||||||
"От едната страна са ГЕРБ-СДС, един много по-монолитен блок, който има една воля може би политическа. Обаче, от другата страна един страшно хетерогенен съюз между "Продължаваме промяната“, между "Демократична България“, която сама по себе си състои от няколко партии: от "Да, България“, ДСБ, от "Зелените“ и т.н. И този субект, вероятно всяка една от партиите вътре ще има различен, ако не фундаментално различен отговор, но в различен нюанс ще звучи нейният отговор на въпроса дали тези преговори са сериозни, колко са сериозни, каква е формулата, за която са готови да направят компромис", добави политологът. По думите му всеки вижда в различен хоризонт и в различен нюанс възможността за компромиси. И няма как да кажа, в тези разговори се раждат спонтанно консенсуса, и не само консенсус между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, но и вътрешния консенсус, вътре в "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ по въпроса какво отношение ще имат към ГЕРБ, каква форма на сътрудничеството са готови всички да допуснат и каква е политическата им стратегия за в бъдеще. Защото в момента се решава бъдещето им – те сега ще ходят ли на избори, няма ли да ходят на избори, какво ще правят на местните избори. "Политическите партии имат свойството веднъж щом се организират една невидима социална сила ги завърта в едно движение обърнато навътре към самите тях към техните грижи, към тяхното оцеляване. И много често те взимат решения, които са ориентирани по-скоро към запазването на групата, на партията, и всеки един отделен човек често прави малко или много компромис не само със себе си, но и с това, което бихте нарекли национални интереси или гледната точка на държавата. Защото, в една партийна демокрация всъщност гледната точка на държавата никой не е поставен в позиция да може да гледа от нея. Може би президентът по нашата Конституция е поставен в тая роля, и това е компенсаторният механизъм, който Конституцията ни е дала, когато партиите не могат заедно да конструират някаква обща гледна точка, да се запълва тая празнина от служебни правителства. Но от друга страна е вярно, че това не може да продължава до безкрай. Защото големият въпрос е не дали ще има правителство, защото правителство винаги ще има. Конституцията е предвидила как да се запълни тая празнина. Но въпросът е ще има ли парламент. Защото в нашата Конституция, ако тоя парламент не може да роди правителство, той няма и да живее. Следователно, няма да има кой да приеме бюджет", каза Краевски. Според политолога, дори и като публика, когато разглеждаме политическия театър, не можем да се въздържим да не наблюдаваме от гледните точки на различните партии и на техния специфичен интерес. Т.е. няма как да разглеждаме обективно политиката без да разглеждаме всичките гледни точки на участниците в нея. Защото наистина въпросът, който ще направи по-голям компромис, кой рискува повече, е основен тук. Защото дори и да се реализира този много амбициозен план, за който се говори - правителство, което да трае година и половина, да има такъв хоризонт година и половина, е кратко време на фона на един иначе в нормални настоятелства 4-годишен парламентарен и правителствен хоризонт. "А ние знаем, че най-вероятно година и половина е твърде дълго време, този парламент ще продължи по-кратко. Съответно, колкото по-кратко продължават парламентите и колкото по-често са изборите, толкова повече става належащ въпросът за собственото оцеляване на политическите партии и затова те как ще се представят на следващите избори. Няма възможност за гледане дългосрочно каквото и да е, и няма възможност никъде да се правят компромиси с политическото его на партиите. Просто такава е динамиката докато не се успокои изборният цикъл, което по парадокс да се успокои изборният цикъл зависи от това те да могат да организират управление. |
Още новини от Национални новини:
