 © Impact Press Group |  |
Може и да са ни удавили порои това лято, но има едно място в подножието на северните склонове на Родопите, където хората се молят за... дъжд. Защото живителната му сила носи здраве на хората, берекет на нивата, плодородие на добитъка. Всяка година наближи ли краят на юни в местността Чинара край асеновградския квартал Долни Воден задимяват казаните. Почва сезонът на курбаните. Обичаят е мюсюлмански, но в него участват и много християни. Тая година даже баш готвачът на курбана беше последовател на Исус. Но нали е за здраве, кой ти гледа...За мюсюлманите съботата не е ден на мъртвите. Нямат и догмата на евреите да не работят. Затова на тоя ден в ранни зори започват да колят жертвените животни. Осем-десет крави минават под ножа. Цяло стадо овце - не по-малко от 20-30 глави, след тях.
И се започва един безкраен работен ден. Поне 12 часа. Но щом изчезнат и последните слънчеви лъчи няколко тона месо вече са готови да заврат в казаните. Без кости, вътрешности и нечистотии.
Само най-чистото месо е достойно за жертвоприношението!
Неделя е.
В най-тъмната доба, в 3 ч среднощ, курбанът вече е в казаните. Запалват се първите огньове. Налива се вода. С големи шепи сипват ориза. Докато почне молебенът, курбанът вече е сготвен.Главната роля се пада на местния мюфтия, но го подкрепят и ходжи от цялата страна, дошли за празника. Девет пъти поред всички казват молитвата за дъжд. Религиозните водачи монотонно изчитат астите (пасажи) от Корана с молба за берекет и благословия...
И идва редът на петдесетте казана. Поне осем хиляди души "нападат" жертвеното месо, което вече се е превърнало в гъста манджа. И както е традицията всеки си е донесъл поне... тава!
Източник: в. "Труд" |
